Не само те произвеждат плодове и зеленчуци, търговците ни да се преориентират

Интервю на министър Ивайло Московски за в. „Телеграф”, 25 февруари 2016 г, с министъра разговаря Деян Дянков

Г-н Московски , заедно с външния министър Даниел Митов проведохте среща с разгневените от пореден ден гръцка блокада превозвачи. Какъв е резултатът от срещата?

- Ако до понеделник гърците не престанат с техните отваряния, затваряния, блокажи и т.н., българските превозвачи ще направят контраблокада по цялото протежение на границата, по всички ГКПП. Тя ще засегне вноса и транзита през територията на България единствено и само на плодове, зеленчуци и други селскостопански продукти. Така за разлика от миналата седмица контрамерките на българските превозвачи ще засегнат само тези субекти, които създават проблемите по българо-гръцката граница. Иначе казано, насочена е само срещу фермерите.

- Ще усетят ли те ефект наистина?

- 60% от плодовете и зеленчуците у нас са внос от Гърция. В Румъния това число е 35%. Ефектът всъщност е вече дори видим. Миналата седмица при контраблокадата по борсите в Северна Гърция плодовете и зеленчуците поевтиняха наполовина. 3-4 дни още да беше продължила блокадата и щеше да им се наложи да изхвърлят продукция. Това със сигурност щеше да доведе до напрежение при самите гърци.

- Но блокадата на една граница влияе зле и от двете страни. Помислили ли сте за ефекта върху пазара на плодове и зеленчуци у нас? Те вече поскъпнаха сериозно.

- Гърция не е единственият производител на селскостопанска продукция все пак. Ако се наложи, търговците у нас просто ще си диверсифицират доставчиците.

- Всъщност откъде дойде идеята за тази нова аграрна контраблокада?

- От нашите превозвачи.

- Не сте ги „подсетили" вие или министър Митов?

- Не, идеята беше тяхна.

- Освен тази контраблокада с какви други лостове разполагаме срещу бездействието на гръцката държава да озапти шепа фермери?

- Сериозният способ е първо да има държава. От първия миг, когато сме се обърнали към гръцката държава, до сега техният отговор е един и същ: „Действията на фермерите са незаконни, но ние нямаме контрол върху ситуацията." Иначе казано, те по никакъв начин не искат да ангажират полиция или жандармерия или други силови структури, не за да влизат в сблъсък с тях, а просто да им попречат да блокират границата. Не го правят с аргумента, че нямали контрол...

- Това не е ли очевидно пасивно съдействие на гръцката държава към фермерите?

- Това е абсолютна безотговорност. И затова се стига до нашите контрамерки.

- А какво отговарят от Брюксел на оплакванията ви?

- За съжаление от там получихме становището, че става дума за локален проблем.

- Значи когато трябва да се прави мониторинг на съдебната система, Брюксел ни вижда, но когато имаме реален проблем със страна членка, това е „локален проблем" и „оправяйте се сами"?

- Критичните мнения за България в документи от Брюксел се градят най-вече на вътрешни български доноси. Когато тези доноси се повторят 10-20 пъти, се отразяват. А иначе по повод блокадата ние си направихме труда да обследваме всички подобни невралгични точки, където е имало незаконни блокади на вътрешна граница за ЕС. Примери са Белгия-Холандия и Испания-Франция, Италия-Австрия, където проблемите пак са били аграрни. Оказва се, че Европа не разполага с механизъм, който адекватно и бързо да действа при такива случаи. И така, когато в миналото е имало нотификация от засегната страна членка, до задвижването на цялата тежка процедура е минало толкова време, че блокадата отдавна е паднала. Така никога не се стига до овъзмездяване и компенсации. Затова с външния министър се обединихме около идеята ЕС да изгради механизъм за бързо действие при подобни блокади, които противоречат на правото на ЕС. Този план трябва да обезпечава нормалното движение на хора и стоки.

- Не само не е локален проблемът, а и е почти постоянен.

- Разбира се. Това е системност. От 2007, 2009, 2011. 2013, 2016 г. абсолютно еднакъв проблем ни създават фермерите от Северна Гърция. Това е системен отказ на Гърция да реши проблема. Има и друго - фермери има в цяла Гърция. Но не виждам да затварят пристанищата в Пирея или Солун. Не виждам да е затворено летището в Атина. Не виждам да е затворено каквото и да е освен границата с България.

- Какво доверие имате в такъв партньор?

- Аз кога съм казал, че имам доверие...

- Разбирам думите на министър Митов, че ние нямаме интерес да си влошаваме отношенията с Гърция, но все пак това, което се случва, е де факто публично унижение на България.

- За седми път е публично унижение. И затова обявих, че заставам зад българските превозвачи и ще търся устойчиво решение, което да не позволява нанасяне на такива щети върху нас. Това за мен е системен тормоз върху българите и българската икономика.

- Колко са загубите от блокадата?

- Остойностявани са загубите от блокадите в минали години. Тогава са били около 10 млн. евро, като обаче става дума за около две седмици блокада. Сега ще са много повече. Тепърва ще се изчисляват.

- А пропуснатите ползи изчислими ли са?

- Работи се и по този въпрос и, общо взето, ще се стигне до щети от десетки милиони. Ето например в преките загуби на превозвачите не влизат лизингите за камионите, кредитите, които са теглили, застраховки, осигуровки... А и не само превозвачите. Много други сектори от българската икономика търпят косвени щети.

- Могат ли превозвачите да разчитат на съдействието ви в търсенето на обезщетения от Гърция директно или чрез Брюксел?

- Ще го извървим докрай този път и където има врата, на която да почукаме по този казус, ще го направим.

***

- Магистър по финансов мениджмънт

- Бивш председател на борда на директорите на „Монтана"

- Бивш управител на представителството на германския текстилен гигант STOLL за България

- От юли 2009 до май 2011 г. е заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а от май 2011 до март 2013 г. става министър в първия кабинет „Борисов"

- От ноември 2014 г. отново е транспортен министър във втория кабинет „Борисов"