Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Интервю на министър Данаил Папазов за вестник "Труд", 04 октомври 2013 г, с министъра разговаря Светослав Метанов

 - Г-н Папазов напоследък има доста сигнали за населени места, които останаха без телевизия след старта на цифровизацията. Много хора по-скоро се оплакват от промяната. Как си го обяснявате?

- Не мога да си обясня защо е така. Цифровизацията безспорно дава едно много по-добро качество на сигнала. Интересно е, че и досега аналоговият сигнал и цифровият не покриваха 100 процента от населението, но сега се появява брожение. Но трябва да уточня, че плановете за цифровизацията са правени почти изцяло от Комисията за регулиране на съобщенията, а не от нас. Министерството на транспорта си е свършило перфектно работата и след като получихме одобрение от Брюксел за програмата за подпомагане на социално слабите граждани, направихме конкурсите за доставка на декодерите. Успяхме до края на август да приключим с процедурите и да започне раздаването на ваучерите за устройствата. Преди спирането на аналоговия сигнал всички 211 000 души, които имат право да получат декодер, можеха да го направят.

- Раздаването им обаче върви доста бавно?

- Имаше няколко недоразумения. Всички питат защо ваучерите са на стойност 60 лева, а декодерите са по-евтини в магазина.

Просто при конкурсите постигнахме по-добра цена от одобреното финансиране. Благодарение на конкурсите успяхме да я свалим и постигнахме добри условия. Неусвоените средства остават в бюджета. Така че ние си свършихме работата.

- А кой не я е свършил?

- В момента покритието на цифровия сигнал достига до 96 процента от населението. Очаквам да получа изчерпателни данни къде сигналът е слаб или го няма. След това ще разберем реалната бройка на хората, които са останали без сигнал, но е ясно, че няма как да са 1 милион души.

- В сряда от мултиплекс операторите обявиха, че покритие няма за около 280 000 души, от които обаче само 100 000 гледат само ефирна телевизия?

- Дотук е така, но виждате, че чак сега започват да излизат данните.

- Защо е така? КРС защо не даде данни?

- Не мога да кажа къде и какви са им данните. Ние ги нямаме и чакаме да ни бъдат предоставени. Да ги анализираме и да видим какви са проблемите. Едва след това ще можем да предложим адекватни мерки как да осигурим алтернатива за хората, останали без тв сигнал. Ще действаме обаче много бързо и веднага ще предложим мерки за решаването на проблема. Наясно сме, че в много от населените места без сигнал живеят възрастни и социално слаби хора.

- Какви са възможните решения?

- Един от вариантите е на места, където не си струва да се гради мрежа от ретранслатори, да се закупи една сателитна чиния за кметството, която да доставя сигнал за всички абонати. Говоря на прима виста, но ще се направят анализи на всички проблемни точки и решенията може да са различни. До сряда другата седмица трябва да имаме готови решения, които да предложим на Министерския съвет. Но трябва да признаем също така, че в доста по-големи страни като Испания и Италия покритието е с по-нисък процент, отколкото у нас.

- Остава усещането, че имате проблем в комуникацията с КРС.

- Изненадвам се откъде излезе това толкова бомбастично число за 1 милион души без телевизия (б.р. -обяви го шефът на КРС Веселин Божков). В процеса на цифровизацията основен орган е КРС. Сега излиза, че те казват: "Вижте каква я направихме". Така го разбирам. Министерството никога не е търсило конфронтация с КРС. Напротив, винаги сме били открити и сме търсили решения.

Сега много хора питат и защо не сме удължили срока, но ние не можем да го отлагаме до безкрай. И след два месеца пак щяхме да изпаднем в сегашната ситуация. Пак нямаше да има покритие и пак трябваше да правим анализ и да търсим адекватни мерки. В България всичко се прави в последния момент. 10 дни раздаваме ваучери в пощите, никой не идва и в последния ден става опашка.

- Казахте, че търсите бързо решение, но откъде ще дойдат парите за осигуряване на тв услуга в районите без сигнал?

- Първо ще видим колко пари сме спестили от продажбата на декодери и ще се опитаме в рамките на този бюджет да направим нещо. Това е най-лесното, което можем да направим, тъй като тези средства вече са одобрени от Еврокомисията.

- Обещахте да дадете 6,5 милиона лева на "Български пощи". Кога ще им ги преведете?

- Парите вече са при тях. В пощите ще има сериозни реформи. Традиционната услуга вече е с отмиращи функции. Във века на интернет и достъпна навсякъде информация пощата няма как да е актуална. Затова идеята ни е компанията да се насочи към други нови дейности, които да привличат клиенти и приходи. Пощите трябва да се обърнат към доставка на покупки по интернет. Може да се обмислят и съвместни услуги с други държавни компании. Няма проблем да се отворят тото пунктове и в най-малките населени места, за които на тотото не е изгодно да поддържа собствена мрежа. Направили сме им вече такова предложение. Могат да се продават и билети за влак. Обсъждаме и възможност в пощите да се продават книги, училищни пособия и просто ще се опитаме да наситим пощите с ново съдържание.

- Пощальоните искат по-високи заплати. Ще ги получат ли?

- Заплатите ще бъдат повишени от началото на следващата година. Ще уточним средния процент на повишението със синдикатите, но няма да има уравниловка. За да не разтваряме ножицата между ниските и високите заплати във фирмата, ще направим така, че хората с най-ниски доходи да получат най-висок процент на увеличение. За последните два месеца на годината също търсим възможност служителите на пощите да получат някакво материално стимулиране. Държавата е длъжник на пощите, защото досега не е превеждала дължимите по закон компенсации за извършването на универсалната пощенска услуга.

- Съкращения ще има ли?

- Засега не. По-скоро ще оптимизираме състава, като на мястото на пенсиониращите се служители няма да бъдат назначавани нови. Ще направим обаче много сериозен анализ на хората, които работят в администрацията. Тя е доста раздута и има паралелни структури, които извършват една и съща дейност.

- Подобен проблем имате и в БДЖ.

- Да, там е същото. Свръх раздута е администрацията в БДЖ. Там е готова вече оздравителната програма и на 17 октомври ще имаме среща с министъра на финансите и кредиторите, на която ще се опитаме да представим този оздравителен план и след тяхното евентуално одобрение ще започнем да го прилагаме. Много от мерките вече се прилагат и има някои положителни промени. В края на май "Холдинг БДЖ" бе на загуба от над 25 милиона лева, която към края на август бе намалена до 17,6 млн. лева. Това е доста сериозно. В момента товарните превози бележат много сериозен ръст на товарооборота.

- Заради житото ли е?

- Не само. Върнахме някои загубени във времето клиенти. Започнахме отново да работим със "Стомана" Перник, има и други. Така че има възможност "БДЖ-Товарни превози" да станат едно нормално дружество, което да акумулира приходи. Надявам се в кратък срок там да се видят едни много добри резултати. По-сложен е проблемът с пътническите превози. Без нов подвижен състав там за подобрение на услугата не може да се мисли.

- Откъде ще дойдат парите за него?

- Могат да се търсят няколко варианта. Пари могат да дойдат от оперативните програми. Проблемът е, че бенефициентите трябва да са в добро финансово състояние. А БДЖ не изпълнява това условие. Вторият вариант е при преструктурирането на дълговете на компанията да се тегли нов кредит за закупуване на нов подвижен състав. Може да се ползват и средствата, които държавата превежда на БДЖ като капиталови трансфери. След като пуснахме в движение новите спални вагони до морето, качеството на услугата се повиши многократно и отзивите са много положителни.

- Вие пътувахте ли вече с тях до Варна?

- Още не съм, но снаха ми пътува с тях и е много доволна. Аз също ще се възползвам в някой по-спокоен период. Сега пускаме отново кушет-вагони до Истанбул, Белград и Букурещ, което се случва за първи път след прекъсване от 2 години и половина. Те бяха ремонтирани и влизат в употреба. Трябва обаче да е съвсем ясно - без помощ от държавата БДЖ няма как да бъдат оздравени. Това е можело да се направи на по-ранен етап, но моментът вече е изпуснат.

- Как оценявате първите си 100 дни като министър?

- Стартът на цифровизацията безспорно е успех. Направихме и промени в наредби, които облекчиха бизнеса. Направихме сериозен преглед на ситуацията в ДАИ. Сега най-новото, буквално отпреди няколко дни, е, че приключихме проверка на издаването на шофьорските книжки. От нея става ясно, че е действала сериозна корупционна схема.

***

- Роден е на 23 февруари 1959 г.

- Завършил е Военноморското училище във Варна със специалност "Корабоводене". Има и диплома по "Стопанско управление" от Нов български университет.

- Първата му работа е като помощник-капитан в БМф.

- От 2001 г. е изпълнителен директор на Пристанище Варна.

- Министър на транспорта в правителството на Пламен Орешарски.