Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Настоящият документ представлява подраздел 2. Устойчив транспорт на Раздел ІІІ. Ключови предизвикателства, от Проекта на Национален план за устойчиво развитие на Република България. Разработен е в дирекция „Национална транспортна политика" на Министерство на транспорта, съгласно указанията на Междуведомствения консултативен съвет по устойчиво развитие, институиран към Министерство на икономиката и енергетиката, и изискванията на европейските институции, в тази област.

Разработката е структурирана така, че да подчертае най-важните моменти от транспортната дейност, имащи пряко отношение към устойчивото развитие на стопанския, социален и културен живот на страната, и преди всичко към устойчивото развитие на екосистемите и опазването на околната среда. Поради тази причина по-подробно е разгледано настоящето и бъдещето на автомобилния и железопътния транспорт, и развитието на съответстващата им инфраструктура и подвижен състав. Обърнато е подобаващо внимание и на вътрешноградския и крайградски пътнически транспорт. Предмет на бъдещо усъвършенстване и обогатяване на разработката ще бъдат и проблемите на въздушния и водния транспорт.

Доколкото разработката е пръв, по-мащабен опит в това направление и предвид на специфичните изисквания към нея, а и на твърде дългия времеви хоризонт, който визира, тя няма претенции за изчерпателност.  

Въведение

Основната цел на транспортния сектор в България е да спомогне за увеличаването на икономическата и социална стабилност на страната, чрез предоставяне на ефективен и надежден транспорт. Неговата мисия е да спомага за балансираното регионално развитие, интегрирайки най-отдалечените региони, намалявайки броя на пренаселените зони в градските агломерации. Общественият транспорт допринася също за гарантиране на еднаква възможност на гражданите при достигане на работните места, места за култура и забавления.

Българската транспортна политика е насочена към осигуряване на възможности за социално равенство, чрез поддържане на адекватни цени на градските и железопътни услуги, и осигуряване поддръжката и развитието на гъста мрежа от пътна инфраструктура в страната. Освен това, българската транспортна политика напълно подкрепя целта за устойчива, благоприятна за околната среда транспортна система. Оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС) в България са задължителни елементи на решенията за проекти за изграждане и/или рехабилитация на транспортна инфраструктура, които са финансирани от европейските фондове, държавния бюджет, а също и от международните финансови институции.

Във връзка с членството на България в Европейския съюз и интеграцията на нейната транспортна инфраструктура в европейската транспортна инфраструктура, се полагат значителни усилия при въвеждането и осъществяването на европейските стандарти за модерен, екологичен и безопасен транспорт, предприети са интензивни действия за прилагане на съответното законодателството на Европейския съюз.

Основна задача на процеса за устойчиво развитие на транспорта е непрекъсната модернизация на транспортната инфраструктура и транспортните средства. Недостигът на инвестиции в поддръжката и развитието на инфраструктурата през последните десетилетия, и повишеното търсене на транспортни услуги, изискват ново и усъвършенствано, дългосрочно планиране на нейното бъдещо развитие. Необходим е значителен период от време за създаването на такава модерна транспортна инфраструктура, както и за дългосрочно планиране, осигуряващо съществуването на надежден и постоянен приток на финансови ресурси, и интерес от страна на всички институции и организации, участващи в този процес. В съответствие с публичните политики, и в съответствие с принципа на партньорство, е много важно да бъдат създадени по-добри условия за засилване ролята на частния сектор за развитието на инфраструктурата, включително възможности за реализиране на различни форми на публично-частно партньорство.

Пълният текст на документа може да се види в Приложението.