Интервю на вицепремиера по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев за в. 24 часа, с министъра разговаря Мариана Бойкова
Приоритет е отпушването на България - трети мост на Дунав, излаз на егейски пристанища и втора жп линия с Турция
- Господин вицепремиер, какво показва анализът на пазара на храни на дребно? Не се забелязва особен спад на цените.
- Няма как да се получи изведнъж. С представителите на хранителните вериги се виждахме миналата година. Те изтъкнаха като основни причини за поскъпването на храните повишението на цените на горива, на ток, на газ, на транспорт. Правителството направи възможното тези базисни причини, които генерират инфлация, да бъдат намалени. Това вече е факт. С газа тръгнахме от цена 350 лв. за мегаватчас, в момента са много по-ниски. Горивата са с почти 1 лев по-евтини от началото на мандата на кабинета "Донев 1". В последните 4-5 месеца транспортът също поевтиня. Мисля, че вече няма оправдание цените на храните да вървят нагоре. Аз им показах кривата на цените на енергийните ресурси и на транспорта, тя върви надолу, докато цените на храните вървят отчетливо нагоре. Не приемаме това разминаване.
- И какво от това, че не го приемате?
- Разминаването им е индикация, че нещо не е наред, че има нелоялни търговски практики и някой се възползва да генерира сериозни свръхпечалби. За да действаме координирано, създадохме звено на най-високо ниво, в което участват НАП, Агенция "Митници", КЗП, Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, БАБХ, всички институции, които имат отношение. Започнахме анализи на група хранителни продукти, като проследяваме целия процес - от производител или вносител до крайна цена в търговския обект. Правим още едно засичане в няколко европейски държави с помощта на търговските аташета. Първите данни ще започнат да излизат следващата седмица.
- В кои държави следите цените на храните?
- Такива страни, в които има същите вериги -Франция, Испания, Австрия, Германия, Гърция и Румъния. Предварителни данни ще имаме следващата седмица. Анкетьори по специална методика наблюдават цените, за да имаме еднаквост в подхода. В България данните ще се събират два пъти в седмицата, а от европейските страни - един път. Държавната фирма "Информационно обслужване" ще направи софтуера, за да се събира информацията, да се обобщава и да се правят анализите. Идеята е, като съберем информация за 2-3 седмици, тя да се публикува, за да бъде информиран и потребителят.
- А как ще свършите работата на държавата?
- Когато видим, че има изкривявания, всички институции ще извършат проверки, за да установят има ли нелоялни търговски практики. Големите разминавания между цена на производител и в търговските обекти и разликата с цените в друга държава са индикация, че нещо не е наред, че има нелоялна търговска практика и/ или необосновани свръхпечалби. Това е на гърба на хората, необосновано се отнемат доходите им, намалява се покупателната им способност и се свива потреблението. А когато това става, намалява и ръстът на икономиката. Ако някой се опитва да материализира в своя частна полза усилията, които положиха държавата и бизнесът, за да стопираме инфлацията, ние ще се противопоставим.
- Не може ли да се изземва част от тези свръхпечалби, както стана в енергетиката и горивата?
- Ние вървим по-скоро по линията на спиране на нелоялни търговски практики. Аз имам съмнения, че се изнася голяма част от тези печалби извън България, което още повече ощетява хората и хазната. Така че няма как това да продължи. До две-три седмици ще имаме много конкретна информация, която ще бъде оповестена. След като е готов сайтът, хората ще могат да наблюдават, но и да подават сигнали.
- Кога ще е готов този сайт?
- Мисля, до 3 седмици.
- Бяха спрени 25-те стотинки помощ за скъпите горива. Парламентът ви възложи да разработите нов механизъм. Какво направихте?
- Тези 25 стотинки бяха спрени от ЕК, защото, когато са въведени от редовното правителство, то не е потърсило нотификация. Парламентът също взе такова решение. Бяхме осигурили бюджет, не от данъкоплатеца, както беше, а с данъците от свръхпечалбата на "Лукойл". И за мен тази мярка беше несправедлива - какво получават по нея хората, които нямат коли? Най-уязвимите от населението финансираха тези, които карат най-много. Затова този процес го преразгледахме и с парите, които събрахме от "Лукойл", първо въведохме мярка за най-уязвимите - намаление за ползване на градския транспорт за деца, учащи и пенсионери.
- А някои вдигнаха цените на картите същия ден. Как ще го коментирате това?
- След като приехме постановлението на МС, имахме срещи с общините и ги предупредих парите да не отидат при превозвачите или в общините. Казах им - не се пробвайте. Някои се пробваха и получиха проверки и санкции. Лично реагирам на всеки сигнал като тези в Несебър, Пловдив, в Ямбол.
- Все пак докъде сте с механизма за компенсиране на собствениците на коли, което ви възложи парламентът?
- Това ще е на следващ етап. Положихме много усилия и за цените на горивата, например на А-95 паднаха между 90 ст. и 1 лв. от август, откакто работи служебният кабинет.
- Веднага ще ви кажат, че е, защото падат цените навън.
- Не е вярно. Показах данни как се движат цените в другите държави, единствено в България кривата е надолу. При нива на А-95 от 3,50 лв. на литър какви бяха цените на борсите? Не бяха по-различни от сегашните. В момента България има най-евтините горива в ЕС. Да, ефектът на борсите го има, но ефектът от мерките на служебното правителство е като добавена стойност към цените на борсата
- Какво да очакват хората?
- Цените се стабилизираха на ниски нива, оттам нататък ще направим всичко възможно да вървят още надолу. Но има и приходи за държавния бюджет с облагане на свръхпечалбите на "Лукойл". Авансово събрахме 90 млн. лв. данък - сума, по-голяма от всички данъци, платени от компанията за 20 г. назад. Защо нищо не е направено в тази посока преди?
- Какви са приоритетите ви като министър на транспорта в мандата, който започнахте?
- Първи приоритет ми е регионалната свързаност на България със съседните страни. Имаме много общи проекти с Гърция, Румъния и Турция, със Сърбия, Северна Македония и Албания. За много от тях сме пред подписване на конкретни споразумения. Преди дни подписахме меморандум за петролопровода от Александруполис до Бургас. Войната в Украйна преориентира веригите на доставки, цялата логистика и транспортните коридори и България трябва да се възползва от това. Неимоверно нарасна трафикът и от север на юг, и от изток на запад. Само през българо-турската граница миналата година са минали 180 000 камиона повече, при положение че прекарахме през България 50 000 тира чрез жп транспорт през терминала в Пловдив. Същото се случва и на граничните преходи през Русе, Видин. За да вървят тези потоци, нормално ни е нужна регионална свързаност.
- Дали сме всичко от себе си в годините да се изолираме един от друг, как се наваксват десетилетия изолация?
- Успяхме да придвижим два проекта с Румъния. Предстои подписване през март на обвързващо споразумение за трети мост на Дунав при Русе, което е първа стъпка към изграждането му. Мостът ще бъде комбиниран - железопътен и автомобилен.
- За колко време може да стане?
- За четири-пет години. Говорили сме изграждането му да бъде финансирано по линията на "Военна мобилност" на Механизма за свързана Европа. Другият проект е капитално драгиране на Дунав, както и драгиране, свързано с регулярно поддържане на плавателния път. Имаше 28 екологични мерки, които 2 години не бяха решени, за няколко месеца ги изпълнихме. В момента заради войната в Украйна Дунав е приоритетен коридор, по реката вървят основните потоци от и към Украйна, затова е важно реката да е плавателна през цялата година.
- Какво се случва с граничните връзки с Турция?
- Вече е готов текстът на меморандума за откриване на нов граничен жп преход през Лесово. Новата жп линия ще осигури връзка между Одрин и на наша територия ще се свърже с жп мрежата при Елхово и Ямбол. В близките седмици ще бъде обявена процедура за проектирането й. В момента се проектира и удвояването на жп линията от Пловдив до Свиленград, защото скоро ще се изчерпи капацитетът й. Турските колеги видяха потенциала на жп транспорта и на терминала в Пловдив. С Гърция също имаме няколко общи проекта. Единият е много стратегически за България, той е получаване на излаз на егейските пристанища.
- Какво означава това?
- Активно работим за участие на България в концесията на пристанище Кавала. Портът е даден на концесия на американски фонд и на гръцка компания, България води преговори за включване в този консорциум, който ще оперира пристанището. Тя ще участва с държавно дружество, вероятно с "Пристанище Варна". Какъв е проблемът на страната ни? България е затворена в рамките на Черно море, трябва да има излаз на открито море. Единственият начин е участие в оперирането на такива пристанища. Зависими сме и от политиката на Турция по отношение на Босфора. Един товар, преминал Черно море, може много по-лесно да бъде изведен през Варна и Бургас и оттам - към егейските пристанища. Правили сме сметки и въпреки че има претоварване, като цяло времето за пътуване е по-бързо и по-евтино. На Босфора се чака 40-50 дни, а таксите скочиха пет пъти.
- Защо говорите в множествено число - "егейски пристанища"?
- Водим разговори и за пристанището в Александруполис. Работим и по подписване на споразумение за създаване на общо дружество по проекта за коридора от пристанищата Русе -Варна - Бургас -Александруполис - Кавала - Солун. Това дружество ще отговаря за изграждането му, за привличане на частни инвеститори и за бъдещото опериране. Това е също стратегически проект за България, тъй като е алтернатива на Босфора.
- Със Сърбия, която е врата по пътя към Европа, как ще се отпушат тапите в жп транспорта?
- Много от транспортните потоци ни заобикаляха по няколко причини. Първата тапа е Гърция, зле е инфраструктурата от Солун до Промахон. Гърците вече започнаха да рехабилитират тази отсечка, обявиха поръчка. Второто запушване е от Димитровград до Ниш в Сърбия. По наше настояване те започват рехабилитацията на тази жп линия. Работим и по жп прехода Видин - Зайчар.
- За да се избегне Румъния ли?
- Румъния трябва да знае, че България си търси алтернатива, тя е запушила Дунав мост 2, защото жп отсечката от Крайова до Калафат е в безобразно състояние, дори не е електрифицирана. Най-после Румъния подаде проект, съвместно с България, за рехабилитация на тази отсечка. Но ние разговаряме със Сърбия за нов граничен преход. Защото тази тапа пренасочва товарите от Пирея през Северна Македония и Сърбия. Друго, което направихме, е, че България успя да се пребори коридор 8 - от Дурас до Черно море, да бъде включен в основната европейска мрежа. В Брюксел не са свикнали България да има ясна, твърда и аргументирана позиция. Досега всички, които ходят на тези срещи, стоят и мълчат.
- Какво друго си поставяте за цел през мандата?
- През март стартираме процедурата за нов подвижен състав за БДЖ, (за доставка на нови влакове за 1 млрд. лв. по плана за възстановяване и устойчивост - б. а.). Пуснаха се и процедури за ремонт, защото това беше занемарено и имаше тежки ситуации - неизпълнение на графика, запалвания. Въведоха се ясни мерки и се надявам да намалеят драстично случаите на пожари.
CV:
- Магистър по "Международни икономически отношения" от УНСС и бакалавър по политология от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски"
- Има квалификации и сертификати в сферата на икономиката, управлението и дигитализацията от Импириъл Колидж -Лондон, Бизнес училището на Оксфордския университет и други международни образователни институции • Бил е консултант по проекта за интермодален контейнерен терминал в Пловдив, председател на борда на директорите на "Пристанище Бургас", председател на УС и зам. генерален директор на НК "Железопътна инфраструктура"
- Министър на транспорта в служебното правителство, назначено през януари 2017 г.
- От септември до декември 2021 г. отново е министър на транспорта в служебен кабинет