е- търговия (електронна търговия)
Общ термин, използван за описание на търговията по интернет. Засегнатите дейности включват продажба на стоки онлайн, предлагане на онлайн информация или търговски съобщения, предоставяне на инструменти, позволяващи търсене на продукти и услуги, достъп и извличане на данни. Според плана за действие в областта на електронната търговия от януари 2012 г. темпът на нарастване на електронната търговия на национално равнище е висок, но този нов вектор остава незначителен тъй като е само 3,4% от европейската търговия на дребно. Тя е по-слабо развита, отколкото в Съединените щати или в Азиатско- тихоокеанския регион и има тенденция да не надхвърля националните граници; трансграничната дейност остава ниска. Цифровият единен пазар определя цели за постижения в областта на електронната търговия, които с дефинират като: 50% от населението трябва да купува онлайн до 2015 г. 20% от населението трябва да купува онлайн презгранични до 2015 г .; 33% от МСП трябва да извършват онлайн покупки до 2015 г. Няма правно определение на понятието "електронна търговия" в законодателството на ЕС; Директивата за електронната търговия (2000/31 / ЕО) обаче се отнася до определението за "услуги на информационното общество", предвидено в Директива 98/34 / ЕО. Транзакцията за електронна търговия е продажба или покупка на стоки или услуги, проведени през компютърни мрежи по методи, специално проектирани за цел на получаване или пускане на поръчки. Стоките или услугите се поръчват по тези методи, но плащането и крайната доставка на стоките или услугите не трябва да се извършват онлайн. Транзакция за електронна търговия може да бъде между предприятия, домакинства, лица, правителства и други публични или частни организации. Електронната търговия включва поръчки, направени в мрежата страници или приложения, екстранет или EDI и изключва поръчки, направени от телефонни разговори, факс или ръчно въведена електронна поща. Типът се дефинира по метода на извършване на поръчката.
Източник: OECD, DSTI / ICCP / IIS (2009) 5 / FINAL
e-commerce (electronic commerce)
Generic term used to describe trade over the internet. The activities concerned include selling goods online, offering online information or commercial communications, providing tools allowing for search of products and services, access and retrieval of data. According to the ecommerce Action Plan from January 2012, the growth rate of e-commerce at national level is high but this new vector remains marginal at only 3.4% of European retail trade. It is less advanced than in the United States or Asia- Pacific and tends not to go beyond national borders; cross-border activity remains low. The Digital Single Market sets targets for ecommerce performance which are defined as: 50% of population should be buying online by 2015. 20% of population should be buying online at cross-border by 2015; 33% of SME's should conduct online purchases by 2015. There is no legal definition of the term "e-commerce" in EU law; however, the e-commerce directive (2000/31/EC) refers to the definition of "information society services" provided in directive 98/34/EC.
An e-commerce transaction is the sale or purchase of goods or services, conducted over computer networks by methods specifically designed for the purpose of receiving or placing of orders. The goods or services are ordered by those methods, but the payment and the ultimate delivery of the goods or services do not have to be conducted online. An e-commerce transaction can be between enterprises, households, individuals, governments, and other public or private organisations. e-Commerce comprises orders made in Web pages or apps, extranet or EDI and excludes orders made by telephone calls, facsimile, or manually typed e-mail. The type is defined by the method of making the order.
Source: OECD, DSTI/ICCP/IIS(2009)5/FINAL
