В железопътния сектор спрямо ОК ще важат нормите и правилата, приложими към трети страни. Очакваме, че напускането на ОК без споразумение няма да се отрази директно върху развитието на железопътните услуги в България.
След оттеглянето съществуват три варианта за развитие на сътрудничеството между двете страни във видовете транспорт:
От гледна точка на морския транспорт в случай на излизане на Обединеното кралство без ратифицирано споразумение от 30 март 2019 г. ще спре прилагането на първично и вторично законодателство на Съюза и ще се прилагат правилата за “трета държава“. Достъпът до пазара в областта на морските превози се регулира с Регламент (ЕИО) № 4055/86 и позволява недискриминационно третиране във връзка с международните връзки за морски транспорт на граждани на държави членки или на корабни дружества, контролирани от граждани на държави членки.
На ниво ЕС в областта на автомобилния транспорт е разработено Предложение за регламент за временно разрешаване за период от 9 месеца на достъп на лицензирани в Обединеното кралство автомобилни превозвачи на товари до автомобилно превозване на товари между територията на Обединеното кралство и държавите членки на ЕС-27. Основните дискусионни въпроси се отнасят до компетенции, обхват и даването на по-големи преференции на Великобритания в качеството й на трета страна, отколкото на членовете на СТО.
В областта на въздушния транспорт на ниво ЕС са разработени и са в процес на обсъждане следните документи:
Последствията от Брекзит върху функционирането на ЕС ще бъдат разностранни и най-често с отрицателен нюанс във всички сфери на обществения живот. Например, следва да се отбележи ефекта върху бюджета на ЕС, тъй като в момента Великобритания плаща четвъртата най-голяма вноска в размер на около 11 млрд. евро, или около 7% от бюджета. Намаляването на европейския бюджет с нетната вноска на Великобритания и пропорционалното й разпределение между останалите страни ще доведе до по-висока вноска и по-малко парични потоци за България, която е един от най-големите нетни бенефициенти.
Годишният доклад е изготвен на основание чл. 14 от Правилника за дейността на Съвета по националния радиочестотен спектър (СНРЧС).
Докладът съдържа информация за разгледаните въпроси и приетите решения от Съвета в съответствие с правомощията му по Закона за електронните съобщения.
I. ВЪВЕДЕНИЕ
Съветът по националния радиочестотен спектър е консултативен орган към Министерския съвет (МС), създаден с ПМС № 262 от 3 декември 1998 г.
Дейността на Съвета по националния радиочестотен спектър (СНРЧС) към Министерския съвет е възложена и регламентирана чрез Закона за електронните съобщения. Широкото участие на заинтересованите държавни институции и регулаторния орган гарантира ефективно използване на радиочестотния спектър в интерес на гражданите, предприятията предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги и националната сигурност.