Развитие на спътниковите технологии в България
Спътниковите технологии са изключително значими в нашето съвремие. Приложението им започва от разпространението на медийно съдържание и прераства в осигуряването на интернет свързаност, комуникации, наблюдение на Земята, навигация/GPS, технологични разработки, поддържането на жизненоважни услуги в различни сектори, вкл. селското стопанство, банковото дело и транспорта. Спътниковите технологии спомагат за спасяването на човешки животи по време на извънредни ситуации и бедствия, предоставят важна информация за околната среда и подпомагат градоустройственото планиране.
Въпреки разнообразните си приложения, всички спътникови технологии зависят от един ключов фактор, а именно наличието на радиочестоти, които са защитени от получаване на вредни смущения. Международният съюз по далекосъобщения е специализираната агенция на ООН, която на глобално ниво работи за осигуряването на устойчив и справедлив достъп до радиочестотния ресурс, сателитните назначения в космическото пространство и за разрешаването на спорни ситуации. Важно е да се търсят начини за преодоляване на опитите за нарушаване правото на достъп до радиочестотния спектър, който като глобален природен ресурс принадлежи на всички държави.
Защитата на честотен ресурс за първия български спътник на геостационарна орбита БългарияСат е класически пример в това отношение.
Мечтата за български комуникационен спътник се заражда отдавна, в зората на спътниковите съобщения, когато първият спътник изгрява на звездното небе през 1957 г. Първо се ражда изследователският спътник „България 1300“ през 1981 г. Осигуряването на честотен ресурс за голям комуникационен спътник изисква много усилия от много хора и изключително съдействие от Международния съюз по далекосъобщения, отбелязващ 160 години през настоящата 2025 г. Още през 1977 г. на Световната административна радиоконференция (WARC-77) 1.2°з.д. позиция на геостационарната орбита (ГСО) е определена за ползване за България съвместно с още 5 страни и то само в обхвата за спътниково телевизионно разпръскване, само с 5 канала с широчина на честотната лента 27 MHz и единствено за национално покритие. През 1983 г. е съставен План за използване и на честотните ресурси по Приложение 30В на Международния радиорегламент за FSS използване в С и Ku-обхватите, но за България е определена различна позиция и също единствено за национално покритие.
Всяка страна, защитавайки интересите на своя спътников оператор(и), заявява в Бюрото по радиосъобщения на Международния съюз по далекосъобщения необходимия радиочестотен ресурс от най-подходящата за неговите интереси позиция на ГСО и покритие. През 2010 г. БългарияСат прави заявка за радиочестотен ресурс на позиция 1.9°и.д. Предвид ограниченията за използване на сектора около тази позиция за BSS за Район 1, както и твърде натоварения сектор от ГСО около тази позиция, екипът на БългарияСат трябва да защити заявения честотен ресурс максимално, за да направи възможно и ефективно използването на спътника. Активното участие в работата на форумите на ITU-R (Подготвителните конференции и Световните радиоконференции през 2012, 2015 и 2019 г.), както и в работата на Изследователска група (Working Party) 4А на Бюрото по радиосъобщения за ефективно използване на радиочестотните и орбитални ресурси за FSS и BSS,доведе до предложения от българска страна за:
¨ изменение на Анекс 7 към Приложение 30 на Радиорегламента, което да позволи утвърждаване на заявената позиция 1.9°и.д.;
¨ изменение, утвърдено през 2015 г., като версия 1 на Препоръка ITU-R S.1717 (добавен е Annex 2 за електронно представяне на измерена по азимут и елевация диаграма на антена на приемна земна станция (ЗС)), и
¨ приемане през 2014 г. на нова Препоръка ITU-R BO.2063 за алтернативна диаграма на излъчване на антена на BSS земна станция в обхвата 12 GHz с ефективна апертура на излъчване 55-75 сm.
Тези усилия водят до успешното изстрелване на БългарияСат и позиционирането му на заявената орбитална позиция. Двете допълнения към асортимента от препоръки на Бюрото по радиосъобщения в областта на спътниковите радиослужби съдействат за по-ефективно използване на наличния радиочестотен ресурс за тях и в частност за защита на заявения ресурс за БългарияСат.
През годините на защита на честотните ресурси на БългарияСат е оказано съдействие от служители на Бюрото по радиосъобщения: Вера Димитрова, бивш служител на Комисията за регулиране на съобщенията, Виолета Милчева и Недялко Милчев, работили преди това в НИИС-София, и особено от служителите от Бюрото по радиосъобщения към ITU-R към отдела „Планови спътникови системи“ (Space Plans Systems Division), г-н Ник Синанис, Съветник към Изследователска група SG4 (Space Services), както и г-н Джак Венгреник, почетен председател на Работна група WP-4A (Efficient orbit/spectrum utilization for FSS and BSS), и други.
Сателитните технологии се развиват постоянно и в последните години сме свидетели на възхода на малките спътници на ниска орбита. Те имат своето прогресивно развитие и в България.
Първият български нано спътник на негеостационарна ниска околоземна орбита ENDUROSAT ONE е изстрелян на 21 май 2018 г. с височина на орбитата около 400 км. – орбита с инклинация около 51 градуса. Неговата мисия е некомерсиална, с чисто образователна цел, а честотите, които са използвани за комуникация с него, са в определените ленти за любителска-спътникова радиослужба в UHF обхват. Данни от маяка на ENDUROSAT ONE са свободно прихващани от любители по целия свят.
През 2021 г., българският спътник SPARTAN, последва ENDUROSAT ONE, като след изстрелването си, на 21 юли, той е позициониран на слънчевосинхронна орбита с височина от около 500 км. SPARTAN е тестов спътник с мисия - технологична демонстрация на софтуерно-дефинираната платформа на ЕндуроСат и демонстрация на работа на комуникационни устройства в честотните обхвати UHF, S и X-обхвати.
Първият български спътник на ниска околоземна орбита с мисия – изследване на Земята: PLATFORM-1, е изстрелян през следващата 2022 г. на 25 май и отново позициониран на орбитална височина от около 500 км. PLATFORM-1 e комерсиален спътник, оборудван с три камери за изследване на Земята и комуникационни модули, използващи честотни назначения в UHF и X-обхвати. Спътникът все още не е приключил своята мисия и продължава да изпраща на Земята информация за нашата планета.
На 11 ноември 2023 г. е изстрелян поредният малък български спътник на слънчевосинхронна негеостационарна ниска околоземна орбита – PLATFORM-5, като, подобно на предхождащите го спътници, той също е позициониран на орбитална височина от около 500 км. PLATFORM-5 е тестов спътник с мисия - технологична демонстрация за космическа навигация с използване на честотни назначения за комуникация със Земята в UHF и S-обхвати и е първият от, планираната от Ендуросат Трейдинг, малка констелация от 8 спътника с независими мисии на негеостационарна ниска околоземна орбита – SHAREDSAT_22. След успешното приключване на своята мисия, тази година PLATFORM-5 навлезе обратно в земната атмосфера.
Най-новият български спътник на негеостационарна ниска околоземна орбита – BALKAN-1 е изстрелян на 14 януари 2025 г. Това е първият спътник от другата планирана констелация на Ендуросат Трейдинг – BALKAN SENTINEL, състояща се от над 100 спътника на ниска околоземна орбита в крайния си етап. BALKAN-1 също е позициониран на 500 км. орбитална височина и е оборудван с мултиспектрална камера и комуникационни модули работещи в UHF, S и X-обхвати. Мисията на BALKAN-1 е да предоставя изображения на програмата „Коперник” на Европейския съюз, които са от критична важност за наблюдение на селското и горското стопанство, управлението на промените в земното покритие, въздействието върху климата, както и биоразнообразието и наблюдение на растителността.
Следващият спътник от констелацията BALKAN-2 вече е в подготовка за своето извеждане в орбита до края на 2025.
Целта на планираната нова българска спътникова констелация BALKAN SENTINEL е създаването на единна платформа, където крайните потребители ще могат да получават, анализират и разпространяват получените данни от космоса. Благодарение на изключително мощните си възможности за обработка на данните още на борда на сателита, новата система ще даде възможност за събиране на ценни набори от данни от сензорите, изведени в орбита, а това от своя страна ще доведе до условия за извършване на уникални анализи на събраната информация и подобрение на системите за наблюдение на Земята. Услугите, предоставени от нея, ще отворят нови възможности за регионалния бизнес в много сектори на икономиката, сред които транспорт и логистика, енергетика, екология, инфраструктура.