Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане и е на разположение на всички заинтересовани лица.
Мотиви
Предложените изменения и допълнения в Наредба № H-1 са насочени към усъвършенстване на стандартизираните правила в областта на свръхлеките въздухоплавателни средства, както и към създаването на нова нормативна уредба относно одобрението, експлоатацията и контрола на съоръженията и екипировката за въздушни спортове и въздушни атракции. С промените се цели подобряване на безопасността в гражданското въздухоплаване, улесняване на административните процедури и оптимизиране на процесите по обучение, проверка, регистрация, експлоатация и поддържане на летателната годност на свръхлеките въздухоплавателни средства, както и одобряване, експлоатация, техническо обслужване и контрол на съоръженията, използвани при въздушни спортове. За целта се предлага разширяване обхвата на наредбата чрез включване на изисквания, свързани с парашути, парашутни системи, парапланери, делтапланери и свързаната с тях екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение, което е отразено и в изменението на заглавието на наредбата. Част от измененията въвеждат конкретни изисквания към лицата, участващи в процесите по обучение, проверка, техническо обслужване и контрол, както и допълнителни гаранции за прозрачност, предвидимост и ефективен контрол.
С § 1 се предлага изменение на заглавието на Наредба № Н-1 с цел отразяване на разширения ѝ предмет на регулиране. С предложената промяна заглавието ще обхваща изрично и дейностите, свързани с въздушните спортове и използваните при тях съоръжения, към които се въвеждат конкретни изисквания и правила. Необходимостта от промяната произтича от промените в Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 16 от 2026 г.). Съгласно чл. 119е, ал. 1, т. 9 – 12 от Закона за гражданското въздухоплаване лица, получили удостоверение от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ или от оправомощено от него длъжностно лице, да могат да извършват:
а) одобряване и/или контрол на парашути, парашутни системи и парашутна екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение, различни от спасителните парашути, които са част от въздухоплавателното средство, както и парашутните системи, използвани за парасейлинг;
б) одобряване и/или контрол на лицата, които обслужват (комплектоват, скатават, ремонтират) парашути, парашутни системи и парашутна екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение, както и парашутните системи, използвани за парасейлинг;
в) одобряване и/или контрол на парапланери и/или делтапланери и свързана екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение;
г) одобряване и/или контрол на лицата, които обслужват и ремонтират парапланери и/или делтапланери и свързана екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение.
Посочените законови текстове налагат създаването на необходимата подзаконова нормативна уредба, която да определи условията и реда за тяхното прилагане.
С § 2 относно чл. 1, т. 5 и 6 се допълва предмета на наредбата, като в него се включва регламентация на условията и реда за извършване на дейностите, свързани с обучението на пилоти на свръхлеки въздухоплавателни средства (чл. 1, т. 5) и за одобряване и контрол на парашути, парашутни системи и парашутна екипировка, парапланери, делтапланери и свързана екипировка, както и на парашутни системи за парасейлинг (чл. 1, т. 6).
Предложението за допълване на чл. 1, с т. 5 относно обучението за полетните инструктори, полетните проверяващи и за проверяващите полетни инструктoри произтича от необходимостта от по-подробно уреждане на дейностите, свързани с обучението на национално ниво с оглед спецификата на свръхлеките въздухоплавателни средства и въздушните спортове, които не са изчерпателно обхванати от приложимата европейска регулаторна рамка. С предложената редакция се създават ясни правила относно обхвата и организацията на обучението, което ще допринесе за уеднаквяване на практиката, повишаване на безопасността и ефективността на контрола. С новата т. 6 се осигурява прилагането на разпоредбите на чл. 119е, ал. 1, т. 9 и т. 11 от Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 16 от 2026 г.), с които са регламентирани нови правомощия за Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ във връзка с одобряването и контрола на посочените съоръжения.
С § 3 относно чл. 3, т. 1 и § 4 относно чл. 4 се предлагат изменения, с които се разширява обхвата на разпоредбите, като наред със свръхлеките въздухоплавателни средства (СлВС) изрично се включват и съоръженията за въздушни спортове и въздушни атракции, както и парашутите, парашутните системи, парапланерите, делтапланерите и парашутните системи за парасейлинг.
С § 5 се предлагат промени, като в т. 10, 11 и 12 отпадат препратките към изискванията на Регламент (ЕС) № 965/2012 относно парашутизма, и се създават нови т. 13 – 16, с които се разширява обхвата на дейностите, за които се издават удостоверения от лица, одобрени от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Заличаването на препратките към Регламент (ЕС) № 965/2012 е необходимо, тъй като регламентът урежда изискванията, свързани с въздушните операции, но не регламентира самостоятелно дейностите по извършване на парашутни скокове, обучението и свързаната с тях екипировка. Предложените нови т. 13 – 16 отразяват посочените по-горе промени в чл. 119е, ал. 1, т. 9-12 от ЗГВ (обн., ДВ, бр. 16 от 2026 г.), с които се урежда одобряването и контрола на парашутите, делтапланерите, парапланерите и тяхната екипировка, както и на лицата, които обслужват и ремонтират тези средства. С измененията се осигурява също съответствие с изискванията на Закона за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност във връзка с предоставянето на въздушноатракционни услуги, включително тандемни скокове с парашут и полети с парапланери и делтапланери, за които е предвидено спазване на изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване и актовете по неговото прилагане. По този начин се създава последователна и съгласувана нормативна уредба, която урежда в цялост дейностите по обучение, експлоатация, техническо обслужване и контрол в областта на въздушните спортове.
С § 6 се предлага изменение на заглавието на Раздел II на глава втора с цел прецизиране на неговия обхват, който е предвидено да се отнася до лицата, извършващи дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 12.
Промените в § 7 се отнасят до чл. 8, който определя изискванията към лицата, кандидатстващи за получаване на удостоверение за провеждане на обучение на персонала или контрол на дейностите, осъществявани със свръхлеки въздухоплавателни средства. С изменението в чл. 8, т. 2 се прецизира изискването за представяне на ръководство за дейността, което следва да е със структура и съдържание, посочени в приложение № 3. Целта е изготвените ръководства за дейността, които се одобряват от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, да са с еднаква структура и съдържание, така че да имат еднакъв обхват. С промяната в чл. 8, т. 5 се допълва изискването за наличие на система за качество, като изрично се предвижда тя да включва и система за управление на безопасността. Целта на предложението е въвеждане на по-ясна организационна рамка за управление на дейността, проследимост на вътрешните процеси и осигуряване на по-ефективен контрол върху спазването на изискванията за безопасност. С новата т. 6 се въвежда изискване кандидатът да представя валидна застрахователна полица или сертификат за отговорността си към трети лица или за професионалната си отговорност. Промяната е съобразена с чл. 119е, ал. 5 от Закона за гражданското въздухоплаване и цели да гарантира наличие на застрахователно покритие за вреди, причинени във връзка с осъществяваната дейност, както и да повиши правната и финансовата сигурност при упражняването ѝ.
С § 8 относно чл. 9 се предлага заличаване на разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 5 и 6 и ал. 3, т. 5 и 6, с които за ръководния персонал и за персонала, ангажиран с извършването на дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 10–12, са предвидени изисквания за притежаване на квалификация „полетен инструктор“ (FI) или „полетен проверяващ“ (FE). Премахва се изискването за наличие на квалификация „полетен инструктор“ и „полетен проверяващ“ по отношение на дейности, свързани с парашутизъм, тъй като в действащата нормативна уредба не съществува такава класификация за този вид дейности.
С § 9 се създава чл. 9а, с който се определят минималните изисквания за квалификация и професионален опит на ръководния персонал и на персонала на лицата, кандидатстващи за издаване на удостоверение за извършване на дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 10 – 12, свързани с единствено с въздушния спорт парашутизъм. Предвид обстоятелството, че тези лица извършват контролни дейности от името на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ по отношение на дейностите, за които са получили удостоверение, е необходимо ръководният персонал и персоналът, ангажиран с извършването на контрола, да притежават необходимата професионална квалификация и практически опит в съответните методи на обучение по парашутизъм. Предвидените изисквания гарантират, че контролните дейности ще се извършват от лица с необходимата компетентност и практически опит, което ще допринесе за повишаване на безопасността, еднаквото прилагане на нормативните изисквания и ефективното осъществяване на контролните функции, възложени от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Изискването ръководният персонал да притежава не по-малко от пет години професионален опит, а персоналът, който непосредствено извършва контролните дейности, не по-малко от три години професионален опит, е съобразено с различните функции и степента на отговорност, които те изпълняват при организирането, ръководството и осъществяването на контрола.
С § 10 се предлагат промени в чл. 10, ал. 2, свързани с изискванията към ръководителя по качеството, който следва да е включен в структурата на лицето, притежаващо удостоверение по чл. 5. Прецизира се изискването за завършен курс по одитиране, като се посочва, че същият следва да е по „последното издание на ISO 19011“, което позволява прилагане на актуалната версия на стандарта без необходимост от последващи промени в подзаконовия нормативен акт. Прецизират се и изискванията към професионалния опит на ръководителя по качеството, като се предвижда същият да има най-малко три години опит в авиационната индустрия, като най-малко една е на длъжност, свързана с одитиране. По този начин се гарантира наличието както на достатъчен практически опит в авиационната сфера, така и на конкретен професионален опит, относим към извършването на одитна дейност.
С новия раздел IIа (§11 относно чл 10а – 10г) е предвидена регламентацията на изискванията към лицата, извършващи дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 13 – 16. Предложението е с оглед различния характер на тези дейности спрямо дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 12, като по този начин се осигурява по-ясно систематично разграничаване на приложното поле на отделните разпоредби на наредбата и се улеснява нейното прилагане. Необходимостта от създаването на новия раздел произтича от измененията в чл. 119е, ал. 1, т. 9 – 12 от Закона за гражданското въздухоплаване, с които се урежда одобряването и контрола на парашути, парашутни системи, парапланери, делтапланери и свързаната с тях екипировка, както и на лицата, които извършват тяхното обслужване и ремонт.
С разпоредбата на чл. 10а се определят минималните изисквания, на които следва да отговарят кандидатите за издаване на удостоверение. Предвидено е лицата да разполагат с подходяща организационна структура, квалифициран персонал, ръководство за дейността, система за управление на качеството и система за управление на безопасността, като по този начин се гарантира, че ще разполагат с необходимия капацитет за извършване на дейностите, за които кандидатстват.
С чл. 10б се въвеждат изисквания относно организацията на системата за качество и функциите на ръководителя по качеството. Предвидено е същият да бъде одобряван от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ или оправомощено от него лице и да притежава квалификация и професионален опит в областта на одитирането и авиационната безопасност. Целта е да се осигури независимо наблюдение върху спазването на одобрените процедури и своевременното предприемане на коригиращи действия при установяване на несъответствия.
С разпоредбите на чл. 10в и чл. 10г се определят минимални изисквания за квалификация и професионален опит на ръководния персонал и на персонала на лицата, които ще извършват дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 13-16. Предвид обстоятелството, че тези лица извършват дейности по одобряване и контрол от името на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, е необходимо те да притежават доказана професионална компетентност и практически опит в съответната област. Изискването ръководният персонал да притежава не по-малко от пет години професионален опит, а персоналът, който непосредствено извършва дейностите по удостоверението, не по-малко от три години професионален опит, е съобразено с различните функции и степента на отговорност при организирането и осъществяването на дейностите по одобряване и контрол.
Предлаганите разпоредби създават необходимата подзаконова уредба за прилагането на чл. 119е, ал. 1, т. 13 – 16 от Закона за гражданското въздухоплаване, като определят ясни, обективни и еднакво приложими изисквания към лицата, на които могат да бъдат възложени дейности по одобряване и контрол. Предложената разпоредба ще допринесе за осигуряване на високо ниво на безопасност при използването на съоръженията за въздушни спортове и въздушни атракции, както и за ефективното упражняване на надзора от страна на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
С § 12 относно чл. 11 се прецизират изискванията към документите, които се прилагат към заявлението за издаване на удостоверение по чл. 5. С изменението в т. 3 се уточнява наименованието и съдържанието на изисквания документ, като се посочва че това е „ръководство за дейността“, което съдържа и организационната структура, функционалните взаимодействия, както и правата и задълженията на длъжностните лица. С предложението се цели уеднаквяване на терминологията в наредбата и ясно разграничаване на вида и съдържанието на изискуемата документация. С изменението на т. 5 се уточнява, че ръководството за дейността следва да съдържа описание на системата за качество и на системата за управление на безопасността, доколкото същите са приложими за съответните дейности, за които се кандидатства за издаване на удостоверение. С добавената възможност системата за управление на качеството и системата за управление на безопасността да бъдат описани в едно или в отделни ръководства се въвежда гъвкавост при организиране на документацията, съобразена с обхвата и сложността на извършваните дейности. Предложените изменения не въвеждат нови изисквания към кандидатите, а имат за цел да конкретизират съдържанието на вече изискуемата документация и да осигурят по-ясно и еднозначно прилагане на разпоредбата.
С § 13 в чл. 13, ал. 1 се създава т. 10, с която се въвежда задължение за комисията, извършваща инспекцията, при установяване на отклонения от приложимите изисквания да издава препоръки до кандидата за тяхното отстраняване в определен срок. С предложеното допълнение се създава възможност за отстраняване на установените несъответствия в рамките на административната процедура, като се осигурява възможност за постигане на съответствие с нормативните изисквания без необходимост от прекратяване на процедурата.
С § 14 относно чл. 14, ал. 1 се предвижда изрично основание за отказ за издаване на удостоверение в случаите, когато кандидатът не е изпълнил условията по чл. 13, ал. 1, т. 10 и не е отстранил установените отклонения. С предложената разпоредба се гарантира, че удостоверения се издават само на кандидати, които отговарят на всички приложими изисквания, което е от съществено значение за осигуряване на безопасността и надеждността при извършване на дейностите.
Промените, предвидени с § 14 относно чл. 17, се отнасят до задълженията и правомощията на лицата, притежаващи удостоверение по чл. 5. С допълнението в ал. 2 изрично се включват съоръженията за въздушни спортове и въздушни атракции, с което се осигурява съответствие с новата уредба на тези дейности и се гарантира, че задълженията за уведомяване и контрол обхващат и тях. С изменението в ал. 5 се прецизира характерът на правомощието за извършване на проверки, като задължение, с оглед осигуряване на по-ефективен и системен контрол върху дейностите с повишен риск. С новите ал. 10 – 12 се регламентират контролните функции на лицата, притежаващи удостоверение по чл. 5. С ал. 10 се регламентира извършването от лицата, притежаващи удостоверение за дейностите по чл. 5, т. 13 – 16, на проверки по отношение на въздушноатракционните услуги и на парашутните системи, използвани за парасейлинг. Предвижда се тези проверки да се извършват въз основа на писмен договор с доставчиците на въздушноатракционни услуги по чл. 24, ал. 1 от Закона за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, с което се осигурява съответствие с предвидения в закона механизъм за осъществяване на проверките. С новата ал. 11 се конкретизират правомощията на лицата, притежаващи удостоверение по чл. 5, при осъществяване на проверките, включително правото да извършват внезапни проверки на място и по документи, да имат свободен достъп до подлежащите на контрол обекти, да изискват необходимите документи и информация и да дават задължителни предписания за отстраняване на установени несъответствия и нарушения. С ал. 12 се въвежда задължение издадените сертификати и други документи да се съхраняват за срок три години, с което се осигурява проследимост на извършените дейности и на резултатите от тях. Предложените изменения създават ясна нормативна рамка за осъществяване на проверките и за упражняване на правомощията на лицата, притежаващи удостоверение по чл. 5, в съответствие със Закона за гражданското въздухоплаване и Закона за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност.
С промяната в § 16 относно чл. 20, ал. 3 се прецизира обхватът на контролираните дейности, като с допълнението в т. 2 изрично се включва и контрола върху парашутите, парашутните системи, парапланерите, делтапланерите и парашутните системи, използвани за парасейлинг, с оглед предложените промени в нормативна уредба относно съоръженията за въздушни спортове и въздушни атракции и разширения обхват на контрола върху тези дейности. С изменението в т. 3 се прецизира основанието за извършване на извънредна инспекция, като се предвижда същата да се извършва при повече от две нарушения, за които са издадени инспекторски предписания за отстраняването им в определен срок. С промяната се създава обективен критерий за упражняване на контролните правомощия, като основанието за извършване на извънредна инспекция се обвързва с неизпълнението на задължителни предписания, а не с преценка относно характера на установените нарушения.
Предложените изменения в § 17 относно чл. 34, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 целят постигане на съответствие между съдържанието на чл. 34 от Наредба № Н-1 и разпоредбите на чл. 11 от Наредба № 7 от 14.01.1999 г. за регистрaция на гражданските въздухоплавателни средства в Република България относно правилата за регистрационните знаци на въздухоплавателни средства.
Предложената промяна с § 18 относно чл. 43, ал. 2 цели отразяване в разпоредбата на действащата към момента вътрешна процедура на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, а именно – ППР-1 от 25.10.2021 г., която регламентира реда за регистрация и издаване на специални разрешения за полети на въздухоплавателни средства, попадащи в обхвата на букви „б“ и „в“ от Приложение I към Регламент (ЕС) № 2018/1139.
С § 19 се предлагат изменения в чл. 74, ал. 1, т. 5, с които се предвижда планът за техническо обслужване на СлВС да бъде изготвен по утвърден образец съгласно Приложение № 2, както и да бъде одобряван освен от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ или от оправомощено лице по чл. 5, ал. 1, т. 5. С предложеното изменение се цели уеднаквяване на практиката при изготвяне на плановете чрез въвеждане на примерен образец, който да подпомогне лицата при подготовката на документа и да гарантира, че са обхванати всички приложими изисквания.
Предложените изменения в § 20 – 24 и в § 43, съответно в чл. 113, ал. 2 и 3, чл. 116, чл. 120, ал. 1 и 3, чл. 124, чл. 128 и чл. 149, ал. 5 целят прецизиране на използваната терминология в наредбата чрез замяната на термина „летателна проверка“ с „проверка на уменията“. Терминът „проверка на уменията“ е по-широк и включва не само летателната част, но и всички необходими аспекти на оценката на компетентността на пилота, което допринася за по-ясна и точна регламентация на процедурата.
С § 21 относно чл. 116 се предлага срокът за летателно обучение от 3 месеца бъде променен на 24 месеца. Необходимостта от изменението е обусловена от практиката по прилагането на наредбата, която показва, че действащият тримесечен срок не съответства на организацията и спецификата на обучението на пилоти на свръхлеки въздухоплавателни средства. Провеждането на летателното обучение зависи от редица обективни фактори, включително метеорологичните условия, техническата наличност на въздухоплавателните средства, организацията на учебния процес и възможността на обучаемите да провеждат летателна подготовка, поради което в значителна част от случаите обучението не може да бъде завършено в рамките на три месеца. Предлаганият срок от 24 месеца ще осигури реалистичен период за завършване на практическото обучение, като при определянето му е отчетен и срокът по т. FCL.025, буква „в“, т. 1, подточка „i“ от Приложение I (Part-FCL) към Регламент (ЕС) № 1178/2011, съгласно който успешно положените изпити за теоретични знания за издаване на свидетелство за летателна правоспособност на любител пилот (PPL) са валидни за срок от 24 месеца. С § 25 се предлага изменение в чл. 130, ал. 2, с което се заменя „удостоверение за завършено обучение“ със „свидетелство за квалификация“. С предложеното изменение се прецизира наименованието на документа, издаван на лицата, успешно завършили обучението, като по този начин се указва, че същият удостоверява придобита квалификация, а не само факта на преминато обучение.
С § 26 се предлагат изменения и допълнения в чл. 132, с които се прецизират условията за придобиване на квалификационен клас за полетен инструктор за свръхлеки въздухоплавателни средства – FI(M). С изменението в т. 4 се уточнява, че кандидатът следва да е завършил успешно одобрен от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ курс за полетни инструктори на свръхлеки въздухоплавателни средства – FI(M), проведен от лице, притежаващо удостоверение за извършване на дейността по чл. 5, ал. 1, т. 3. По този начин изискването се обвързва с предвидения в наредбата ред за одобряване на курсовете и с правоспособността на лицата, които могат да провеждат съответното обучение. С изменението в т. 5 използваните понятия се привеждат в съответствие с характера на проверката и с наименованието на съответната квалификация, като „летателна проверка“ се заменя с „оценка на компетентността“, а „полетен проверяващ FIE(M)“ – с „проверяващ на полетен инструктор FIE(M)“. С новата т. 6 се въвежда изискване полетните инструктори да притежават валидно медицинско свидетелство от клас LAPL. Това изискване надгражда минималните медицински стандарти за пилоти на СлВС и цели адекватна оценка на здравословното състояние от авиомедицински специалист, с оглед ограничаване на рисковете, свързани с физиологични и възрастови изменения.
С предложените изменения в § 27 относно чл. 133 се определят минималните изисквания към съдържанието и обема на курса за обучение на полетни инструктори на СлВС – FI(M). Целта на предложението е да се постигне стандартизиран подход при организиране на обучението, като същевременно се гарантира високо качество на подготвителния процес за бъдещите полетни инструктори. Цели се също да се повиши нивото на оценяване на обучаемите и пилотите с национално свидетелство за любител пилот на СлВС и да се осигури поддържане на високо ниво на авиационна безопасност в системата на гражданското въздухоплаване. С отмяната на ал. 2 отпада възможността част от летателното обучение да се провежда съвместно от двама обучаеми инструктори. Целта е цялото практическо обучение да се извършва индивидуално, което гарантира по-качествена подготовка и обективна оценка на придобитите инструкторски компетентности.
С промените в § 28 относно чл. 134 се постига уеднаквяване на терминологията в наредбата с използваната в международното авиационно законодателство по отношение наименованията на длъжностите, като понятието „инструктори“ се заменя с „полетни инструктори на СлВС – FI(M)“, а „летателна проверка“ – с „успешна оценка на компетентността“.
С § 29 се предлагат изменения и допълнения в чл. 136, с които се конкретизират условията за придобиване на права за полетен инструктор за друг клас свръхлеко въздухоплавателно средство. С изменението в т. 1 се уточнява изискването за летателен опит, като кандидатът следва да е изпълнил 20 часа като командир на въздухоплавателно средство (PIC) на новия клас СлВС след вписването на този клас в притежаваното от него национално свидетелство за правоспособност на пилот на СлВС. По този начин се гарантира, че изискуемият летателен опит е придобит след официалното придобиване на права за съответния клас. С новата т. 2 се въвеждат конкретни изисквания към подготовката за придобиване на инструкторски права за новия клас СлВС, включваща 55 часа теоретична подготовка за полетен инструктор на СлВС – FI(M) и 15 часа летателно обучение за съответния нов клас. Предвижда се подготовката да се извършва по курс, одобрен от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, и от лице, притежаващо удостоверение по чл. 5, с което се осигурява контрол върху съдържанието и качеството на обучението и компетентността на лицата, които го провеждат. С изменението на досегашната т. 2, която става т. 3, се прецизират както характерът на проверката, така и квалификацията на лицето, което я извършва, като се въвежда изискване кандидатът да премине успешно оценка на компетентността от проверяващ на полетен инструктор – FIE(M). С новата ал. 2 се въвежда ограничение за инструктор, придобил права за друг клас СлВС, да допуска обучаеми до първи самостоятелен полет, преди да е изпълнил 50 часа като полетен инструктор на съответния клас. Ограничението има за цел да гарантира натрупването на достатъчен практически инструкторски опит за новия клас СлВС, преди на инструктора да бъде предоставена отговорността да преценява готовността на обучаемите за извършване на първи самостоятелен полет. Предложените изменения са насочени към повишаване на качеството на обучението и поддържане на високо ниво на авиационна безопасност.
Предложената отмяна с § 30 на чл. 137 произтича от обстоятелството, че чл. 137 до голяма степен дублира вече уредени изисквания в чл. 136. Новата редакция на чл. 136 урежда в по-пълен обем изискванията за придобиване и упражняване на права като полетен инструктор за друг клас свръхлеко въздухоплавателно средство. С отмяната на чл. 137 се премахват предпоставките за различно тълкуване на сходни хипотези и се осигурява по-ясна, последователна и систематизирана регламентация.
С § 31 се предлага допълнение в чл. 138, с което се уточнява, че квалификационният клас „полетен инструктор на свръхлеко ВС“ – FI(M) се вписва в националното свидетелство за правоспособност на пилота NPPL(M) за съответния клас СлВС. По този начин се отразява обстоятелството, че правата на полетния инструктор са обвързани с конкретния клас СлВС, за който са изпълнени изискванията за тяхното придобиване. С допълнението в края на разпоредбата изрично се предвижда вписването да се извършва при изпълнение на приложимите изисквания на наредбата, с което се осигурява съответствие с условията за придобиване на права за полетен инструктор, уредени в предходните разпоредби.
С измененията, предвидени в § 32 относно чл. 139, ал. 2, се конкретизират изискванията за поддържане на квалификацията на полетните инструктори на съответния клас СлВС. Промените въвеждат яснота относно валидността на проведените семинари, натрупания летателен опит и оценката на компетентността, като изрично обвързват всички изисквания с конкретния клас свръхлеко въздухоплавателно средство. Предложените изменения са в съответствие с международните авиационни стандарти и практики и допринасят за по-добро регулиране на квалификационния статус на полетните инструктори.
С § 33 се създава чл. 139а, с който се въвеждат минимални изисквания към кандидатите за придобиване на квалификация „инструктор на парашутисти“. Предвид характера на дейността и високото ниво на риск при провеждане на обучение по парашутизъм е необходимо лицата, които извършват обучение, да притежават доказан практически опит, необходимата квалификация и подходяща медицинска годност. Изискването кандидатът да притежава сертификат категория „D“, минимум 500 скока и натрупано общо време на свободно падане не по-малко от 10 часа има за цел да гарантира, че инструкторите разполагат с достатъчен практически опит за безопасното организиране и провеждане на обучението. Предвиденото изискване за валидно свидетелство за медицинска годност клас 2 за категориите „Ускорен курс за свободно падане“ (AFF) и „Тандем“ е обусловено от спецификата на тези дейности, при които инструкторът изпълнява полети с повишена степен на физическо и психическо натоварване и носи непосредствена отговорност за безопасността на обучаемия или пътника. С изискването кандидатът да е преминал успешно курс за инструктори при лице, притежаващо удостоверение по чл. 5, т. 12, се гарантира, че обучението се провежда от организации, които разполагат с необходимия организационен капацитет, квалифициран персонал и са под контрола на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Предлаганите изисквания са насочени към осигуряване на единни минимални стандарти за подготовката на инструкторите и повишаване на безопасността при извършване на дейности по обучение в областта на парашутизма.
С § 34 се предлагат изменения и допълнения в чл. 140 относно категориите проверяващи за пилоти на СлВС и се регламентират условията за първоначално придобиване, разширяване, потвърждаване и подновяване на правата им, както и изискванията за тяхното упражняване. С отмяната на ал. 1, т. 1 се премахва категорията „наземен проверяващ“ – GRE(M), като категориите проверяващи за пилоти на СлВС остават полетен проверяващ – FE(M) и проверяващ на летателните инструктори – FIE(M). Промяната е обусловена от обстоятелството, че предвидените в действащия чл. 141, ал. 1 правомощия на наземния проверяващ се изчерпват с провеждането на наземните изпити след теоретичното обучение на кандидатите за национално свидетелство за правоспособност на любител пилот на свръхлеко въздухоплавателно средство – NPPL(M). На практика тази категория проверяващ не се прилага самостоятелно и не съществуват лица, които да упражняват единствено функциите на наземен проверяващ. Поддържането на отделна категория „наземен проверяващ“ не е необходимо и поради обстоятелството, че тези функции се припокриват с правомощията на полетния проверяващ – FE(M), който съгласно действащия чл. 141, ал. 2 притежава и правата на наземен проверяващ – GRE(M), като едновременно с това разполага с по-широк обхват на правомощия. С изменението в ал. 2 терминологията се прецизира съобразно видовете проверки и оценки, извършвани от проверяващите, като думите „практическите и летателните проверки“ се заменят с „проверките на уменията, проверките на професионалната подготовка и оценките на компетентността“. С изменението на ал. 3 се уреждат документите, които кандидатите за проверяващ и притежателите на права за проверяващ следва да представят пред Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ при първоначално придобиване или разширяване на правата. Досегашното изискване за представяне на диплома за завършено образование, летателна книжка и документ за внесена държавна такса се заменя с изисквания за представяне на документи, удостоверяващи изпълнението на условията, пряко свързани с придобиването и упражняването на правата на проверяващ. Предвижда се представянето на свидетелство за успешно завършен стандартизационен курс, предложение за първоначално придобиване или разширяване на правата, медицинско свидетелство LAPL, валидно национално свидетелство за правоспособност, данни от летателната книжка и протокол от успешно премината оценка на компетентността. По този начин се осигурява възможност за преценка на професионалната подготовка, правоспособността, летателния опит и компетентността на кандидатите. С изменението на ал. 4 се въвеждат изискванията, при които проверяващите могат да провеждат проверки на уменията, проверки на професионалната подготовка и оценки на компетентността. За упражняване на тези права проверяващият следва да притежава валидно национално свидетелство за правоспособност на пилот на СлВС, квалификация за полетен инструктор и права за командир на полет (PIC) на съответния клас СлВС, както и валидно свидетелство за медицинска годност. По този начин се гарантира, че съответните проверки и оценки се извършват от лица, които притежават необходимата правоспособност, квалификация и права за съответния клас СлВС. С изменението на ал. 5 се запазва тригодишният срок на валидност на правата на полетните проверяващи, като се прецизира началният момент на този срок – датата на вписване на одобрението в националното свидетелство за правоспособност на пилот на СлВС – NPPL(M). С новите ал. 6 – 8 за първи път се уреждат условията за потвърждаване и подновяване на правата на проверяващите. За потвърждаване на валидността на правата за нов тригодишен срок се въвеждат изисквания за поддържане на практически опит чрез извършване на минимален брой проверки или оценки, преминаване на опреснителен курс и успешно преминаване на оценка на компетентността в рамките на дванадесетте месеца, непосредствено предхождащи изтичането на срока на правата. Уточнява се и съдържанието на опреснителния курс, като се предвижда той да следва съдържанието на теоретичната част от стандартизационния курс и да отчита спецификите на съответната категория проверяващ. За лицата, притежаващи права за повече от една категория проверяващ, се предвижда възможност валидността на всички категории да бъде потвърдена при изпълнение на изискванията за практически опит, опреснителен курс и оценка на компетентността за една от категориите, след съгласие на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. При изтекъл срок на валидност се определят условията, които кандидатът следва да изпълни преди възобновяване на упражняването на правата. По този начин се създава нормативен механизъм за периодично удостоверяване и поддържане на компетентността на проверяващите. С новата ал. 9 се определят изискванията, на които притежателите на права за проверяващ следва да отговарят при упражняването им. Предвижда се те да притежават национално свидетелство за правоспособност на пилот на СлВС и квалификации, равностойни на тези, за които са оправомощени да провеждат проверки на уменията или оценки на компетентността, както и право да обучават за същите. Когато проверката или оценката се провежда на СлВС, проверяващият следва да е квалифициран да действа като командир на полет. Въвежда се и изискване през последните три години на проверяващия да не са налагани санкции за неспазване на Закона за гражданското въздухоплаване и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. С новата ал. 10 се въвеждат ограничения, насочени към гарантиране на независимото, обективно и безпристрастно извършване на проверки на уменията, проверки на професионалната подготовка и оценки на компетентността. Предвижда се проверяващите да не могат да извършват проверки или оценки на кандидати, на които са предоставили повече от 25 на сто от необходимото летателно обучение за съответното свидетелство за правоспособност или квалификация, както и в случаите, когато са налице обстоятелства, които могат да породят съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност при извършване на проверката. Целта на предложената разпоредба е да се предотвратят ситуации на конфликт на интереси и да се гарантира доверието в резултатите от извършваните проверки и оценки. С новата ал. 11 се уреждат организацията и минималното съдържание на стандартизационния курс за кандидатите за проверяващи. Предвижда се курсът да бъде организиран от лице, притежаващо съответното удостоверение по чл. 5, и да бъде одобрен от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Стандартизационният курс включва теоретична и практическа подготовка относно приложимите нормативни изисквания и административни процедури, провеждането, документирането и докладването на проверките и оценките, както и въпросите, свързани с отговорностите на проверяващите и упражняването на техните права. Практическата подготовка включва провеждането на най-малко две проверки на уменията, проверки на професионалната подготовка или оценки на компетентността за правата, които кандидатът желае да придобие.
Предложените изменения създават цялостна нормативна рамка за придобиването, разширяването, упражняването, потвърждаването и подновяването на правата на проверяващите на пилоти на СлВС. Въвеждането на изисквания за първоначална и периодична подготовка, оценка на компетентността, поддържане на практически опит и гарантиране на обективността при провеждането на проверки и оценки цели уеднаквяване на практиката, повишаване на качеството на оценяването и поддържане на високо ниво на авиационна безопасност.
С § 35 се предлагат изменения и допълнения в чл. 141, с които се прецизират изискванията към полетните проверяващи – FE(M) и проверяващите на полетните инструктори – FIE(M), техните права и задължения при провеждането на проверки на уменията и оценки на компетентността. С отмяната на ал. 1 се премахва уредбата относно наземния проверяващ – GRE(M), в съответствие с отпадането на тази категория проверяващи от чл. 140, ал. 1. С изменението на ал. 2 се прецизират изискванията за придобиване на права на полетен проверяващ – FE(M). Запазват се изискванията кандидатът да притежава квалификационен клас за полетен инструктор – FI(M) най-малко две години и да има най-малко 300 пролетени часа като инструктор, като се уточнява, че изискуемият инструкторски опит следва да е придобит на съответния клас СлВС. Въвежда се и изискване за притежаване на валидно медицинско свидетелство LAPL. Отпада предвиденото в действащата разпоредба право на полетния проверяващ – FE(M) да упражнява правата на наземен проверяващ – GRE(M), като се запазват правата му да извършва проверки за издаване на свидетелство за правоспособност и проверки на уменията за продължаване срока на валидност или подновяване на квалификационен клас. С изменението на ал. 3 се прецизират изискванията към проверяващите на полетните инструктори – FIE(M), като се въвежда изискване кандидатът да притежава квалификационен клас за полетен проверяващ – FE(M), както и най-малко 500 пролетени часа като инструктор на съответния клас СлВС. В съответствие с отпадането на категорията наземен проверяващ – GRE(M) се заличава и предвиденото в действащата разпоредба право на FIE(M) да упражнява правата на GRE(M), като се запазва възможността проверяващият на полетните инструктори да упражнява правата на FI(M) и FE(M). С изменението на ал. 4 се разширяват и конкретизират правата на проверяващите на полетните инструктори – FIE(M). Наред с правото да провеждат наземни и летателни курсове за обучение на полетни инструктори – FI(M), изрично се урежда правото им да извършват оценки на компетентността за първоначално придобиване, потвърждаване и подновяване на квалификацията на полетните инструктори. Предвижда се също възможност FIE(M) да провеждат стандартизационни и опреснителни курсове за полетни проверяващи – FE(M), както и оценки на компетентността за първоначално придобиване, разширяване, потвърждаване и подновяване на правата им, при наличие на определен професионален и практически опит. За упражняването на тези права се изискват най-малко 100 часа полетно време в обучение на кандидати за полетен инструктор, права на FI(M) и FE(M) за съответния клас, както и най-малко три години опит като FIE(M) и извършени поне три оценки на компетентността на полетни инструктори в рамките на срока на валидност на правата. По този начин дейностите по подготовка и оценяване на проверяващите се възлагат на лица с необходимия опит в обучението и оценяването на полетни инструктори. С новата ал. 5 се уреждат задълженията на проверяващия при подготовката и провеждането на проверка на уменията или оценка на компетентността. Проверяващият следва да осигури възможност за комуникация с кандидата без езикови бариери, да провери предварително дали кандидатът отговаря на приложимите изисквания за квалификация, обучение и опит за съответното свидетелство за правоспособност, квалификационен клас или квалификация и да го информира за последствията от предоставянето на непълна, неточна или невярна информация относно обучението и летателния му опит. С тези изисквания се цели още преди провеждането на проверката или оценката да бъде установено наличието на необходимите предпоставки за допускане на кандидата до нея. С новата ал. 6 подробно се уреждат задълженията на проверяващия след приключването на проверката на уменията или оценката на компетентността. Предвижда се кандидатът да бъде информиран за резултата, а при неуспешно представяне – за ограниченията относно упражняването на съответните права, необходимото допълнително обучение и възможността за обжалване на резултата. При успешно преминаване на проверка или оценка за потвърждаване или подновяване проверяващият вписва новия срок на валидност на квалификацията в националното свидетелство за правоспособност. Въвеждат се и задължения за предоставяне на кандидата на подписан доклад, за изпращането му на лицето, притежаващо удостоверение по чл. 5, с оглед проверка на правилното попълване на документите и изпълнението на приложимите изисквания, както и за предоставяне на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ на информацията и документацията, свързана с проверката или оценката, в 15-дневен срок от нейното извършване. По този начин се осигуряват проследимост на проведените проверки и оценки и възможност за последващ контрол. С новата ал. 7 се въвежда задължение за проверяващите и лицата, притежаващи удостоверение по чл. 5, да съхраняват за срок от пет години документите, съдържащи подробна информация за извършените проверки на уменията и оценки на компетентността и резултатите от тях. Определянето на срок за съхранение осигурява документална проследимост на дейността на проверяващите и възможност за осъществяване на последващ контрол.
Предложените изменения създават цялостна уредба на изискванията към полетните проверяващи и проверяващите на полетните инструктори, на обхвата на техните права и на задълженията им при подготовката, провеждането и документирането на проверките на уменията и оценките на компетентността. С въвеждането на конкретни изисквания към опита на проверяващите, на правила за предварителна проверка на кандидатите, за предоставяне на информация относно резултатите и последиците от тях, както и за докладване и съхраняване на документацията, се цели уеднаквяване на практиката, осигуряване на проследимост и повишаване на качеството на оценяването.
С § 36 се създава чл. 141а, с който се въвеждат минимални изисквания към кандидатите за придобиване на квалификация „изпитващ инструктор на парашутисти“. Предвид функциите на изпитващия инструктор, който извършва оценка на знанията, уменията и компетентността на кандидатите за инструктори, е необходимо същият да притежава значителен практически опит и доказана професионална компетентност в съответната категория. Изискването кандидатът да притежава не по-малко от пет години доказан опит като инструктор в съответната категория гарантира, че оценяването на кандидатите ще се извършва от лица с достатъчен практически опит и задълбочени познания относно методиката на обучение, безопасното изпълнение на парашутните скокове и действията при възникване на извънредни ситуации. С изискването кандидатът да е преминал успешно курс за изпитващ инструктор при лице, притежаващо удостоверение по чл. 5, т. 12, се гарантира, че подготовката на изпитващите инструктори се извършва по единни стандарти от организации, които разполагат с необходимия организационен капацитет, квалифициран персонал и са под надзора на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Предлаганите изисквания имат за цел да осигурят обективност и високо професионално ниво при оценяването на кандидатите за инструктори, като по този начин се повишава безопасността и качеството на обучението по парашутизъм.
С измененията и допълненията в § 37 относно чл. 142 се прецизира уредбата относно потвърждаването и подновяването на валидността на квалификационните класове, вписани в националното свидетелство за правоспособност на пилот на СлВС – NPPL(M), както и относно начина на определяне на срока на тяхната валидност. С изменението на ал. 1 се въвеждат ясно разграничени алтернативни способи за потвърждаване на валидността на квалификационния клас, като се предвижда това да се извършва чрез изпълнение на минимални изисквания за летателен опит и тренировъчен полет с полетен инструктор или чрез успешно преминаване на проверка на уменията. По този начин се създава по-ясна и последователна уредба на условията за поддържане на валидността на квалификационните класове, като едновременно с това се гарантира поддържането на необходимото ниво на компетентност за безопасно изпълнение на полети. Създаването на нови ал. 3 – 6 е насочено към детайлно уреждане на реда за вписване, потвърждаване и подновяване на срока на валидност на квалификационния клас, включително определяне на начина на изчисляване на сроковете и ролята на оправомощените проверяващи. С разпоредбите се въвежда ясна процедура, съобразена с утвърдените практики относно авиационния персонал, като се регламентира и задължението за съхраняване на информация относно резултатите от проверките. Предложените изменения са насочени към уеднаквяване на практиката и осигуряване на ефективен контрол върху поддържането на квалификацията на пилотите на СлВС.
С § 38 – 40 се предлага отмяната на чл. 143, чл. 144 и чл. 146, тъй като уредените в тях обществени отношения са уредени подробно и систематично с предложените промени в чл. 141 и чл. 147. Възможността за потвърждаване на валидността на квалификационен клас, действията на проверяващия след приключване на проверката на уменията или оценката на компетентността, вписването на новия срок на валидност, както и редът за документиране и съхраняване на резултатите вече са уредени в чл. 141. Същевременно условията и редът за възстановяване на права след изтичане на валидността на квалификационен клас са регламентирани в чл. 147, като вместо единствено преминаване на проверка на уменията се въвежда задължение за успешно завършен курс за възстановяване по индивидуална програма, определена въз основа на оценка на подготовката на кандидата, последван от успешно преминаване на проверка на уменията.
С предлаганите изменения отпада и възможността за потвърждаване на квалификационен клас с ограничени права при неизпълнение на изискването за летателен опит, като се въвежда единен ред за потвърждаване, подновяване и възстановяване на квалификационните класове. По този начин се избягва дублирането на нормативни разпоредби, осигурява се по-ясна и последователна уредба на процедурите и се създават предпоставки за еднаквото им прилагане и за повишаване на безопасността при експлоатацията на свръхлеките въздухоплавателни средства.
С § 41 се предлагат изменения и допълнения в чл. 147, с които се прецизира редът за възстановяване на правата за квалификационен клас на пилоти на СлВС. С изменението в досегашния текст се въвежда изискване възстановяването да се удостоверява със свидетелство за успешно завършен курс за възстановяване, издадено от лице, притежаващо удостоверение по чл. 5, т. 1 и т. 10 от наредбата, както и чрез преминаване на проверка на уменията с полетен проверяващ. С това се цели ясно разграничаване между обучителния етап и етапа на оценка на уменията, както и гарантиране, че обучението се провежда от оправомощени лица при спазване на утвърдени процедури.
Създаването на нова ал. 2 е обусловено от необходимостта от въвеждане на индивидуален подход при определяне на обема и съдържанието на обучението за възстановяване на правата, като същото се основава на предварителна оценка на кандидата. С разпоредбата се регламентират основните критерии, които следва да бъдат взети предвид, включително предходният опит, периодът на прекъсване и сложността на въздухоплавателното средство. Предложените изменения са насочени към повишаване на ефективността на обучението и гарантиране на необходимото ниво на компетентност за безопасно управление на СлВС.
С измененията, предвидени в § 42, относно чл. 148 се актуализират и поясняват изискванията за възстановяване на правоспособността на пилотите на съответния клас СлВС по отношение на цялостното теоретично и летателно обучение и задължителната проверка на уменията им. Заместването на досегашното изискване за устен изпит с „успешно теоретично и летателно обучение в пълен обем и съответна проверка на уменията“ осигурява по-цялостна и систематична подготовка на пилота, гарантираща неговата компетентност за безопасно управление на въздухоплавателното средство. Промяната в алинея 2 гарантира провеждането на допълнително обучение, ако се установи нужда от такова след проверката на уменията. Изискването следващата проверка да бъде извършена само след документално удостоверяване на проведените тренировки и оценка от полетен инструктор повишава стандарта за качество и безопасност. Въвеждането на контролиращо лице с удостоверение по чл. 5 гарантира координация и надзор на процеса, което допринася за ясна организация и ефективност при възстановяването на правоспособността.
Лице за контакти:
Вера Панова – главен юрисконсулт в отдел „Правни дейности“, дирекция „Административни, правни и финансови дейности“, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“,
телефон за контакт: 02/937 10 28;
e-mail: vpanova@caa.bg
Предложените изменения в § 44 относно чл. 150 имат за цел да актуализират и разширят изискванията към пилотите, като премахват ограничението „с несложна моторна тяга“ и поставят акцент върху познаването на спецификите при пилотирането на СлВС от съответния клас. Въвеждането на нова точка 1, която изисква запознаване с разликите при пилотирането на конкретния клас, цели повишаване на подготовката и осигуряване на по-добро разбиране на особеностите на управлението, което допринася за повишаване на безопасността при полети с различни типове СлВС. Премахването на споменаването на „несложна моторна тяга“ позволява по-гъвкаво прилагане на изискванията към различни класове въздухоплавателни средства, без излишни ограничения. Преименуването на точките съответно подрежда изискванията в по-логичен ред.
С § 46 се създава нова глава пета с чл. 158-167, с която се уреждат условията и редът за одобрението, техническата годност, експлоатацията и контрола на съоръженията и екипировката, използвани за въздушни спортове и въздушни атракции, включително парашути и парашутни системи, парапланери, делтапланери, системи за парасейлинг и свързаната с тях екипировка.
С разпоредбите на раздел I (чл. 158-160) се въвеждат общи изисквания относно техническата годност на съоръженията и екипировката. Предвижда се до първоначална експлоатация да се допускат само съоръжения, сертифицирани съгласно приложимите национални или международно признати технически стандарти, определят се минималните изисквания относно идентификацията на съоръженията, придружаващата техническа документация и воденето на технически паспорт, както и изискванията за извършване на техническо обслужване, проверки и ремонти в съответствие с инструкциите на производителя и установените експлоатационни ограничения.
С разпоредбите на раздел II (чл. 161-165) се уреждат условията за одобряване, техническо обслужване, контрол и удостоверяване на техническата годност на съоръженията. Предвижда се тези дейности да се извършват от лица, получили съответното удостоверение по чл. 119е, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, при спазване на процедури, утвърдени от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Регламентира се и възможността техническото обслужване на съоръжения, използвани за лична употреба, да се извършва от собственика или от лица с необходимата квалификация, когато това е допустимо съгласно изискванията за съответния вид техника.
С разпоредбите на раздел III (чл. 166-167) се въвеждат минимални изисквания за безопасност при експлоатацията на съоръженията и екипировката, включително изисквания относно валидната техническа документация, периодичните технически прегледи, извършването на задължителни проверки преди използване, спазването на инструкциите на производителя, използването на сертифицирани предпазни средства и други специални мерки за безопасност, съобразени със спецификата на отделните въздушни спортове и въздушни атракции. Определят се и органите и лицата, които осъществяват контрол върху спазването на тези изисквания.
Предлаганите разпоредби имат за цел да осигурят нормативна уредба относно техническата годност, одобрението, експлоатацията, техническото обслужване и контрола на съоръженията и екипировката за въздушни спортове и въздушни атракции. Чрез въвеждането на минимални технически и организационни изисквания, изисквания за проследимост на техническото състояние и извършените проверки, както и чрез регламентиране на компетентните лица, които извършват одобрението, техническото обслужване и контрола, се създават условия за прилагане на единни стандарти при експлоатацията на тези съоръжения. Измененията са насочени към повишаване на безопасността на участниците в дейностите по въздушни спортове и въздушни атракции, предотвратяване на инциденти, гарантиране на използването на технически изправни и сертифицирани съоръжения и осигуряване на ефективен контрол върху тяхната експлоатация. С предложените разпоредби се създава нормативна рамка за прилагането на чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване и се осигурява съответствие с изискванията на Закона за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги.
С § 47 се създават допълнителни разпоредби с цел въвеждане на легални определения на използвани в наредбата понятия и осигуряване на еднозначното им тълкуване и прилагане.
С § 49-52 се създават приложенията към Наредба № Н-1, които конкретизират и допълват разпоредбите на основния текст на наредбата във връзка с предлаганите изменения и допълнения. С измененията се актуализират образците, съдържанието и изискванията към документите и процедурите, така че да отразяват нововъведените категории дейности, правоспособности, квалификации и контролни процедури. Измененията имат за цел да осигурят еднообразно прилагане на наредбата, да улеснят практическото изпълнение на нормативните изисквания и да създадат яснота относно съдържанието и реда за използване на съответните приложения.
С § 53 се предлага изменение на Приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 от Наредба № 21 от 25.04.2007 г., съдържащо образеца на медицинската декларация за пилот на свръхлеко въздухоплавателно средство. Изменението има за цел да актуализира съдържанието и образеца на медицинската декларация, като го приведе в съответствие с предлаганите изменения в Наредба № Н-1, включително относно процедурите по първоначално издаване, потвърждаване и подновяване на националното свидетелство за правоспособност на пилот на свръхлеко въздухоплавателно средство, както и да осигури по-пълно и еднозначно документиране на медицинската информация, необходима за определяне на медицинската годност на кандидатите и пилотите.
Предложеният проект няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Приемането на предложения проект на наредба не изисква осигуряването на финансови или други средства за прилагането му, тъй като всички регламентирани в проекта на наредбата дейности ще се извършват от служителите в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ в рамките на утвърдения бюджет на администрацията за съответната бюджетна година. Прилагането на проекта не предполага необходимост от осигуряване на допълнителни финансови или други средства извън предвидените за изпълнение на действащата нормативна уредба.
Извършен е анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Предлаганият проект на наредба не е свързан с въвеждане на изисквания на директиви на Европейския съюз, поради което не е изготвяна и към този доклад не се прилага таблица за съответствието с правото на Европейския съюз.
Проектът попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, доколкото с част от предлаганите разпоредби се въвеждат задължителни изисквания относно одобряването, техническата годност, маркировката, документацията, техническото обслужване и безопасното използване на съоръженията и екипировката за въздушни спортове и въздушни атракции. Поради това, след приключване на обществената консултация и отразяване на постъпилите предложения и становища, проектът ще бъде нотифициран по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 преди приемането му.
Проектът на наредба и мотивите към него ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации при условията и по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове, като на заинтересованите лица ще бъде предоставен 30-дневен срок за предложения и становища. Постъпилите предложения и бележки ще бъдат обобщени в справка за резултатите от общественото обсъждане.