Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане и е на разположение на всички заинтересовани лица.
Мотиви
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване е включен под № 54 в Законодателната програма на Министерския съвет за периода май - юни 2026 г., приета с Решение № 414 на Министерския съвет от 20 май 2026 г.
Проектът включва следните основни групи промени, а именно:
I. Изпълнение на мярка № 72 от приетия с Решение № 84 на Министерския съвет от 2026 г. План за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, отнасящи се до прилагане на Регламент (ЕС) № 2024/2803 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година за реализирането на Единното европейско небе (Регламент (ЕС) № 2024/2803).
II. Въвеждане на новата европейска рамка за наземно обслужване съгласно Делегиран Регламент (ЕС) 2025/20 на Комисията от 19 декември 2024 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на изисквания за безопасното предоставяне на наземно обслужване и за организациите, които го предоставят (Делегиран регламент (ЕС) 2025/20) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/23 на Комисията от 19 декември 2024 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за надзор над наземното обслужване и организациите, които го предоставят (Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/23).
III. Промени в областта на авиационната сигурност.
IV. Промени в областта на административните такси за административни услуги.
V. Промени, свързани с увеличение на размерите на глобите и имуществените санкции с оглед повишаване на тяхната ефективност и възпиращо действие, а и осъвременяване на размерите им.
I. С първата група предложения се цели изпълнение на т. 72 от Решение № 84/23.01.2026 г. на Министерския съвет и осигуряването на мерки в националното законодателство за прилагането на Регламент (ЕС) № 2024/2803.
Регламент (ЕС) № 2024/2803 установява пряко приложими изисквания към държавите членки, насочени към осигуряване на ефективно, безопасно и устойчиво управление на въздушното движение и аеронавигационното обслужване. С него се правят и изменения в Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз, като се разграничават задачите на националния компетентен орган по сертифициране и по последващ технически и оперативен надзор на доставчиците на аеронавигационно обслужване, от една страна, и задачите на националния надзорен орган, произтичащи от Регламент (ЕС) № 2024/2803. С Регламент (ЕС) № 2024/2803 се въвеждат изисквания за определяне на национален надзорен орган, който да упражнява независим, безпристрастен и прозрачен икономически и регулаторен надзор върху доставчиците на аеронавигационно обслужване, както и да отговоря за прилагането на Схемата за ефективност и таксуване в Единното Европейско небе. Предвид изложеното част от действащите разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване, съответстващи на предходната европейска правна рамка, следва да бъдат актуализирани и приведени в съответствие с новите изисквания на правото на Европейския съюз. Разпоредбите на регламента (член 4, параграф 3, член 4, параграф 5 и член 36, параграф 3), свързани с функционирането на националниянадзорен орган, упражняването на надзор и прилагането на схемата за ефективност и таксуване, започват да се прилагат от 2 декември 2026 г., поради което е необходимо националното законодателство да бъде приведено в съответствие в този срок.
Във връзка с изложеното се правят следните изменения и допълнения в закона:
С § 4 (чл. 16в, ал. 1) се осигурява привеждане на националната правна уредба в съответствие с Регламент (ЕС) № 2024/2803 и действащата европейска рамка в областта на Единното европейско небе. Действащата разпоредба урежда основно надзора върху доставчиците на аеронавигационно обслужване и издаването на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване. С Регламент (ЕС) № 2024/2803 функциите на националния надзорен орган са разширени, като включват и задачи, свързани със схемата за ефективност и таксуване, икономическото регулиране и други регулаторни дейности, поради което се предлага нова редакция на законовата разпоредба. Предлаганата редакция отразява разширения обхват на функциите, които националният орган следва да изпълнява съгласно регламента, както и необходимостта от гарантиране на тяхното независимо, безпристрастно и прозрачно упражняване. Предвидено е Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ да изпълнява функциите на национален надзорен орган съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 2024/2803, като изпълнява тези функции по независим, безпристрастен и прозрачен начин. Предложението е съобразено с член 4, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2024/2803, съгласно който националният надзорен орган може да бъде част от съществуваща административна структура, при условие, че функциите му се упражняват по независим, безпристрастен и прозрачен начин и решенията, свързани с изпълнението на възложените му задачи, се вземат независимо от доставчиците на аеронавигационно обслужване и от други дейности, които биха могли да породят конфликт на интереси.
С промяната в чл. 16в, ал. 2 се предвижда ГД ГВА, в качеството си на национален компетентен орган, да издава сертификат за управление на въздушното движение и/или аеронавигационно обслужване в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1139 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети въз основа на него. Посоченият сертификат заменя издаваното понастоящем свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване. С промяната се осигурява съответствие между националната правна уредба и действащата европейска система за сертифициране и надзор върху доставчиците на управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване.
Предложението за отмяна на ал. 3 е с оглед обстоятелството, че Наредба № 26 от 7.06.2012 г. за издаване и отнемане на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване, за изискванията към организациите, извършващи аеронавигационно обслужване, и надзора върху тях, която е издадена въз основа на предложената за отмяна разпоредба, не отговаря на действащата европейска регламентация на материята. Изискванията към доставчиците на аеронавигационно обслужване, както и условията и редът за упражняване на надзор, са уредени подробно в Регламент (ЕС) 2018/1139 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/373 на Комисията от 1 март 2017 г. за определяне на общи изисквания за доставчиците на услуги и надзора при управлението на въздушното движение/аеронавигационното обслужване, който е пряко приложим в Република България.
С промените в ал. 8-10 се въвеждат разпоредби, свързани с финансовото обезпечаване на функциите на националния компетентен и националния надзорен орган, като се предвижда включване на съответните разходи в националния план за ефективност и тяхното отразяване в разходната база на таксите за аеронавигационно обслужване. Предвижда се и механизъм за корекция на таксовата единица при разлики между планираните и действително извършените разходи, в съответствие с европейската схема за ефективност и таксуване. Предложените промени са в съответствие с Регламент (ЕС) № 2024/2803.
2. С изменението в чл. 141а (§ 25 от законопроекта) се прецизира механизмът за възстановяване или компенсиране на разликите между действителните и планираните разходи за дейностите по търсене и спасяване при авиационни произшествия извън района по чл. 141, ал. 3, които се включват в националния план за ефективност и в разходната база на такса за аеронавигационно обслужване по чл. 120, ал. 2, т. 2 от закона. С предлаганите изменения се постига съгласуваност на националната уредба с правилата на европейската схема за ефективност и таксуване.
3. С § 27, т. 6 от законопроекта се създава нова ал. 7 в чл. 143а, с която се въвежда административнонаказателна отговорност при неизпълнение на задълженията, произтичащи от Регламент (ЕС) № 2024/2803. Регламентът установява пряко приложими изисквания към държавите членки и към участниците в системата за управление на въздушното движение, насочени към повишаване на безопасността, ефективността, капацитета и устойчивостта на въздушния транспорт в рамките на Европейския съюз.
4. С § 38 от Преходните и заключителните разпоредби се извършва терминологична промяна, като понятието „свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване“ се заменя със „сертификат за управление на въздушното движение и/или аеронавигационно обслужване“. Промяната има за цел привеждане на националната терминология в съответствие с тази, използвана в Регламент (ЕС) № 2018/1139 и Регламент (ЕС) № 2024/2803.
II. С втората група изменения се въвежда новата европейска рамка за наземно обслужване (Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/23).
С Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2025/23 се въвежда нова, хармонизирана на равнище Европейски съюз, правна рамка относно безопасното предоставяне на наземно обслужване и надзора върху организациите, които го извършват. С Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20 се определят общите изисквания за безопасност и за организациите, предоставящи наземно обслужване, докато Регламент за изпълнение (ЕС) № 2025/23 урежда правилата за осъществяване на надзор от страна на националните компетентни органи, включително изискванията към системите за управление, квалификацията на персонала и провеждането на надзорни дейности. С посочената нова европейска правна рамка е въведено задължение за подаване на декларации от организациите, предоставящи наземно обслужване, като отговорността за съответствие с приложимите изисквания е на самите организации, а ролята на компетентните органи се засилва чрез осъществяване на последващ надзор, включително чрез инспекции, одити и прилагане на коригиращи мерки. Делегираният регламент предвижда изискванията, свързани с дейностите по наземно обслужване, да започнат да се прилагат от 27 март 2028 г
Във връзка с изложеното се предлагат следните промени в закона:
1. С § 3 от законопроекта относно чл. 16б, ал. 1, т. 5, б. „к“ се създава регистър на приетите декларации на организации за наземно обслужване. Създаването на регистъра има за цел да осигури прозрачност, проследимост и ефективен надзор върху субектите, извършващи дейности по наземно обслужване, в съответствие с изискванията на европейското законодателство.
2. С § 15 (чл. 48д) от законопроекта се предлагат изменения в чл. 48д от ЗГВ, които отразяват промяната в режима на извършването на дейности по наземно обслужване. Действащият понастоящем лицензионен режим за извършване на дейностите по наземно обслужване отпада. Вместо това е предвидено подаването на декларация до компетентния орган, въз основа на която организацията придобива правото да извършва съответната дейност по наземно обслужване. С измененията в чл. 48д, ал. 1 се въвежда разграничение между дейностите, попадащи в приложното поле на Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20, и дейностите по член 2, параграф 3 от същия регламент. За дейностите и организациите по член 2, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20 се прилагат пряко изискванията на европейското законодателство. За дейностите и организациите по член 2, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20 ще се прилага национален режим, като условията и редът за извършването им е предвидено да се уредят с наредбата по чл. 48в, ал. 6. С ал. 2 на разпоредбата ГД ГВА се определя като компетентен орган по прилагането на Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2025/23, с което се осигурява изпълнението на задълженията на Република България като държава членка на Европейския съюз, произтичащи от новата европейска правна рамка за наземно обслужване. Предложената отмяна на чл. 48д, ал. 21 е с оглед отпадането на лицензионния режим, поради което предвиденото в нея основание за отнемане на достъп до пазара поради отнемане на лиценз става неприложимо.
3. С преходните и заключителнитеразпоредби (§ 376 и § 39) се осигурява преход към новите изисквания за подаване на декларация за извършване на дейности по наземно обслужване, като се предвижда издадените лицензи да запазят действието си до 27 март 2028 г., както и отложено влизане в сила на съответните разпоредби в съответствие посочената дата, от която съгласно чл. 6, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2025/23 се прилага новата европейска рамка за наземно обслужване, а именно – 27 март 2028 г.
2. С проекта се извършват и необходимите терминологични и систематични изменения в различни разпоредби на закона, произтичащи от новия режим на деклариране, предвиден в Делегиран регламент (ЕС) 2025/20 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/23, като навсякъде понятието „оператор по наземно обслужване“ се заменя с използваното в посочените регламенти понятие – „организация за наземно обслужване“.
III. С третата група предложения се въвеждат изменения и допълнения в областта на авиационната сигурност.
1. С § 5 се предлага изменение на чл. 16г, ал. 2, т. 9, буква „а“ и заличаване на буква „б“, като се прецизира кръгът на лицата, за които ГД ГВА издава сертификати в областта на авиационната сигурност. Предлаганата редакция заменя изричното посочване на лицата в разпоредбата с общото понятие „лица, извършващи проверка и контрол за сигурност“ в съответствие с изискванията на с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998), който предвижда сертифициране на персонала, извършващ дейности по авиационна сигурност, без да обвързва това изискване с посочването на конкретен вид субекти.
2. С промените в § 8 относно чл. 16о се предлага органите, посочени в чл. 16о, ал. 2 от ЗГВ и извършващицялостна проверка за надеждност на лицата, които изпълняват служебните си задължения в зоните за сигурност, да бъдат допълнени и с Агенция „Митници“. Към настоящия момент тези органи са Държавна агенция „Национална сигурност“ и Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Аерогари. С предложението се цели повишаване нивото на сигурност за достъпа на лица, които изпълняват служебните си задължения в зоните за сигурност на гражданските летища, без това да води до увеличаване на времето, необходимо за извършване на задълбочена цялостна проверка. Агенция „Митници“ може да извършва справки в собствените си информационни системи за това дали за даденото лице, което изпълнява или предстои да изпълнява служебните си задължения в зоните за сигурност на гражданските летища има данни за извършени митнически, валутни или акцизни нарушения, както и за извършени престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за данък добавена стойност (ДДС) от внос и акцизи. Информацията, съдържаща се в информационните системи на Агенция „Митници“, не е общодостъпна и в този смисъл не е част от данните, които се получават при извършване на проверката на лицата по чл. 16о от ЗГВ. Наличието на тази информация би спомогнало за цялостната проверка на лицата, които изпълняват служебните си задължения в зоните за сигурност на гражданските летища.
3. С § 10 относно чл. 16х се въвежда задължение за одобрените превозвачи да разработват, прилагат и поддържат програма за сигурност, одобрена от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Предложението е в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 относно сигурността на веригата за доставки и цели повишаване на нивото на сигурност при обработката на товари и поща, както и по-голяма правна яснота относно задълженията на превозвачите. С § 11 относно чл. 16ц се въвежда задължението пълноправните доставчици на стоки, предназначени за летището, да прилагат и поддържат програма за сигурност, одобрена от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Предложението цели привеждане на националното законодателство в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/449 и Решение C(2026)1232 на Европейската комисия относно сигурността на веригата за доставки за летищата, които въвеждат такива задължения.
4. С § 26 относно чл. 143, ал. 3, т. 1а, 3, 3а, 4, 7 и 15 и ал. 4, т. 9 се предвижда актуализиране и прецизиране на административнонаказателните разпоредби, чрез разширяване и конкретизиране на съставите на нарушения в областта на авиационната сигурност, както следва:
4.1. С изменението в т. 1а, 3, 3а, 4, 7 и 15 се разширява кръгът на субектите, носещи административнонаказателна отговорност. Целта е разпоредбите да обхванат всички субекти, които по силата на националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване и приложимото право на Европейския съюз са длъжни да прилагат мерки за авиационна сигурност, да разработват програми за сигурност и да изпълняват коригиращи действия за отстраняване на установени несъответствия. Наред с това разпоредбата в т. 4 се привежда в съответствие с терминологията, използвана в европейската и националната рамка за контрол на качеството в областта на авиационната сигурност, като понятието „инспекционни проверки“ се заменя с по-широкото понятие „мониторингови дейности“. По този начин административнонаказателната разпоредба обхваща всички форми на контрол на качеството, включително одити, инспекции, тестове, проучвания и други надзорни дейности, извършвани от компетентния орган. Същевременно с т. 3а се въвежда изискване за съответствие не само с одобрени програми, но и с минималния обем и съдържание, определени в Националната програма за обучение и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване.
4.2. С т. 9 се въвежда административнонаказателна отговорност за лица, които без да притежават качеството на одитор по авиационна сигурност упражняват правомощия на одитор или се представят като такива. Изменението е необходимо с оглед изпълнение на т. 16.4, буква „г“ от приложението към Регламент (ЕО) № 300/2008, съгласно която държавите членки следва да предприемат мерки при присвояване на ролята на одитор с цел измама. Предлаганата разпоредба създава основание за санкциониране на подобни нарушения.
IV. В четвъртата група се съдържат изменения и допълнения в частта относно административните такси за извършване на административни услуги.
С проекта на закон се въвеждат изменения и допълнения в чл. 120, ал. 4, т. 3, 30, т. 31 и т. 34 (§ 21), с които се предлага актуализиране и прецизиране на уредбата относно събирането на такси за административно обслужване от ГД ГВА. Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 120, ал. 4 администрацията събира такси за извършване на конкретно определени административни услуги, е необходимо разпоредбите да бъдат приведени в съответствие с актуалния обхват на тези услуги, както и да се осигури правно основание за събирането на съответните такси.
1. С изменението в чл. 120, ал. 4, т. 3 се предвижда изрично включване на издаването на сертификати на инструктори по авиационна сигурност и на лица, извършващи вътрешен контрол на качеството по сигурността в гражданското въздухоплаване, сред административните услуги, за които ГД ГВА събира такси. Сертифицирането на персонал по сигурността, на инструктори по авиационна сигурност и на лица, извършващи вътрешен контрол на качеството, представляватсамостоятелни административни услуги, предоставяни от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Същевременно, съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 и приложимите национални програми в областта на авиационната сигурност, всички тези категории лица подлежат на задължително сертифициране.
2. С измененията в чл. 120, ал. 4, т. 30 се актуализира и разширява кръгът на субектите, за които се предоставя административната услуга по издаване на одобрения, като изрично се включват пълноправни доставчици на стоки за летище, одобрени превозвачи и регулирани агенти, валидирани по отношение на сигурността във въздухоплаването в Европейския съюз. Промяната е съобразена с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 относно сигурността на веригата за доставки и цели отразяване на въведените в европейското законодателство категории субекти, както и осигуряване на правно основание за събиране на съответните такси.
3. С изменението в чл. 120, ал. 4, т. 31 се прецизира разпоредбата относно одобряването на програми за сигурност, като се конкретизират основните категории субекти – летищни оператори, въздушни превозвачи и други задължени лица. Промяната е съобразена с Регламент (ЕО) № 300/2008.
4. С изменението в чл. 120, ал. 4, т. 34 се допълва разпоредбата, като изрично се включват издаването на одобрение за производствена организация и приемането на декларация за производствен капацитет, съгласно Подчаст Ж на Част 21 и Подчаст Ж на Част 21L от Регламент (ЕС) № 748/2012 на Комисията от 3 август 2012 година за определяне на правила за прилагане на сертифициране за летателна годност и за опазване на околната среда на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти, части и оборудване, както и за сертифициране на проектантски и производствени организации, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 748/2012“. Конкретизират се дейностите, извършвани от компетентния орган в лицето на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, включително разглеждане на заявления и декларации, оценка на съответствието и извършване на проверки. Промяната е съобразена с Регламент (ЕС) № 748/2012.
V. С петата група предложения се въвеждат промени, свързани с увеличение на размерите на глобите и имуществените санкции с оглед повишаване на тяхната ефективност и възпиращо действие, а и осъвременяване на размерите им.
1. С проекта на закон се предлагат изменения и допълнения в чл. 143, 143а, 143б, 144, 145, 146, 147 и 147б от ЗГВ (§ 26-33), с които се актуализира и прецизира административнонаказателната уредба в областта на гражданското въздухоплаване. Измененията обхващат както превалутиране на предвидените глоби и имуществени санкции във връзка с въведената евровалута, така и тяхното актуализиране чрез увеличаване на размерите им с оглед постигане на по-висока ефективност и превантивен ефект на санкциите. Наред с това се предвижда допълване и конкретизиране на съставите на административни нарушения с цел привеждане на законодателството в съответствие с правото на Европейския съюз и с актуалните изисквания в областта на авиационната сигурност и аеронавигационното обслужване. Проектът предвижда осъвременяване на санкциите, така че последните да отговарят на актуалната икономическа реалност и да изпълняват своите основни функции - превантивна, възпитателна и репресивна. Предлаганото увеличение на глобите и имуществените санкции е необходимо и обосновано с оглед на актуалния икономически контекст, тежестта на санкционираните нарушения и необходимостта от ефективна превенция в авиационния сектор. Действащите административнонаказателни разпоредби не са съразмерни на риска, който пораждат съответните нарушения. Редица нарушения на правилата на ЗГВ имат потенциал да застрашат човешкия живот, инфраструктурата, въздухоплавателните средства, пътниците и екипажа, както и националния интерес, като тяхното допускане води до изключително широкообхватни и съществени негативни последици. Настоящите граници на предвидените глоби и имуществени санкции са непропорционално ниски спрямо мащаба на риска. Избраният подход на законодателя при определяне на размера на глобите и имуществените санкции в цялата глава ХШ „Административнонаказателни разпоредби“ от закона, е чрез съответното посочване на тяхната долна и горна граница, като конкретният размер за всяко нарушение се определя в посочените предели от административнонаказващия орган. С предложените изменения се предвижда десетократно увеличение на долната и горната граница на имуществените санкции и глобите. Размерът на глобите по чл. 143, ал. 1 от ЗГВ е определен през 1998 г., на глобите и имуществените санкции по чл. 143, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗГВ през 2008 г., а по чл. 143, ал. 6 през 2015 г. Размерът на глобите, съответно имуществените санкции по чл. 143а от ЗГВ е изменен през 2021 г., докато размерите по чл. 143б от ЗГВ (определен през 2015 г.), по чл. 144 от ЗГВ (определен през 1998 г.), по чл. 145 от ЗГВ (определен през 1998 г.), по чл. 146 от ЗГВ (определен през 1998 г. и последно изменен през 2006 г.), по чл. 147 от ЗГВ (определен през 1998 г.), а тези по чл. 147б (определен през 2006 г. и последно изменен през 2015 г.) не са изменяни от момента на тяхното определяне, с изключение на две изменения от 2015 г. От посоченото е видно, че към 2026 г. една група нарушения се санкционират в номинално изражение на парите, определено преди 28 години (тези по чл. 143, ал. 1, чл. 144, чл. 145 и чл. 147 от ЗГВ), друга група в размери, определени преди 20 години (тези по чл. 146 от ЗГВ), трета група преди 11 години (тези по чл. 143, ал. 6, чл. 143б и чл. 147б от ЗГВ), и последна група изменени преди близо 6 години (тези по чл. 143а от ЗГВ). Същевременно икономическото развитие в страната е претърпяло съществен положителен напредък през целия описан период, като имуществото и доходите на юридическите и на физическите лица са много по-различни от това, което е било съответно преди 28 години - през 1998 г., или преди 20 години – през 2006 г. По официални данни на Националния статистически институт, размерът на брутния вътрешен продукт през 1998 г. е бил 26 460 хил. млн. лв., през 2006 г. е бил 53 608 хил. млн. лв., през 2015 г. възлиза на 89 751 хил. млн. лв., през 2021 г. е в размер на 139 602 хил. млн. лв., през 2024 г. – 202 861 хил. млн. лв., а през 2025 г. - 116 018.3 млн. евро. Съвременните нива на икономическо развитие в страната, трайното увеличаване на инфлацията за този голям период от време, на минималната и средна работна заплата, както и на ценовото равнище в страната, значително изпреварват размера на предвидените санкции, намалявайки по този начин, както тяхната ефективност, така и възможността същите да действат възпиращо преди предприемането на противоправно поведение. Законодателната промяна ще е в съответствие с принципите на правовата държава, като предложените размери са ясно мотивирани и подлежат на индивидуално определяне според конкретните обстоятелства, тъй като при определяне на санкцията се вземат предвид характерът и обществената опасност на деянието, вредата, икономическият капацитет на нарушителя, наличието на рецидив и други релевантни обстоятелства.
Настоящото предложение не само компенсира икономическата обезценка, но и създава актуална и съразмерна административно-наказателна мярка, която да поддържа дисциплината в отрасъла, създавайки по-строга и справедлива регулаторна среда, която защитава обществения интерес и насърчава сигурността и професионализма в гражданската авиация. При определянето на размера трябва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Сегашните размери са несъразмерно ниски, особено при юридически лица със значителни финансови ресурси – като летищни оператори, авиационни оператори, оператори по наземно обслужване. Така санкциите губят своята възпираща и превантивна функция, а повишаването им подчертава високата обществена значимост на стриктното спазване на авиационните правила. По-високите санкции стимулират организациите в авиационния сектор да развиват вътрешни системи за контрол и управление на риска, да подобряват обучението и подбора на персонал и да изпълняват стриктно предписанията на ГД ГВА.
2. Създаването на нова административна санкция в чл. 143, ал. 3, т. 19 (§ 26, т. 2, б. „ж“) цели да осигури ефективен контрол по изпълнение на въведеното изискване за минимални стандарти по чл. 48з, ал. 4. Налагането на имуществена санкция при неизпълнение ще действа като стимул за стриктно спазване на договорените ангажименти, които вече ще имат регулаторна стойност чрез вписването им в ръководството по чл. 48д. Санкцията е съобразена с характера на нарушението и със съществуващата санкционна рамка в закона, като предоставя на контролните органи инструмент за реакция при констатирани несъответствия.
3. С § 26 относно чл. 143, ал. 1, т. 20 се въвежда санкция за неизпълнение на задълженията по чл. 48и, които включват отделяне на счетоводните сметки за дейностите по наземно обслужване и предоставяне на необходимите данни на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Тези изисквания са от съществено значение за осигуряване на прозрачност и гарантиране на лоялна конкуренция между операторите. Предвиденият контрол чрез независим одит изисква пълно и своевременно изпълнение на задълженията от страна на засегнатите лица, поради което е необходимо да се предвиди изрична санкция при тяхното неизпълнение
V. Други промени.
1. С § 1 от законопроекта относно допълнението в чл. 3, ал. 1, т. 6 се цели изричното включване на дейностите по търсене и спасяване в обхвата на гражданското въздухоплаване. В действащата уредба като част от предназначението на гражданското въздухоплаване са посочени дейности по борба с пожари, наводнения и други бедствия, но липсва изрично посочване на дейностите по търсене и спасяване, които представляват съществен елемент от обществено значимите функции на въздухоплаването.
2. С предлаганите в § 2 промени в чл. 7 се цели привеждане на разпоредбата в съответствие понятието „въздушен превозвач от Общността“, използвано в Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (OB, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.). Българските въздушни превозвачи по право са „въздушни превозвачи от Общността“, поради което предложената промяна има терминологичен характер и не води до преки или косвени въздействия върху дейността на сертифицираните авиационни оператори в страната.
3. С § 14 относно чл. 48г, ал. 2, т. 5 от законопроекта се въвежда ясна и конкретна правна рамка във връзка с подобряване на обслужването на пътниците на българските летища, както и ефективен контрол от страна на ГД ГВА относно въведените стандарти за обслужване. В действащата редакция на закона не се съдържа изрично изискване за включване на минимални стандарти на обслужване в ръководството за управление и експлоатация. Това може да доведе до разнородни практики между отделните летища, различия в нивото на обслужване, което е предпоставка за неравнопоставеност между пътниците и операторите, а наред е това и затруднения при контрола от страна на ГД ГВА поради липса на обективен минимум за оценка на качеството. Включването на минимални стандарти на обслужване има за цел да подобри качеството на летищните услуги, да осигури адекватна поддръжка, навигация, обслужване на пътници и багаж, както и аварийна готовност, да гарантира защита на правата на пътниците, включително на уязвими групи (деца, хора с увреждания и др.), както и не на последно място, да повиши конкурентоспособността на българските летища в международен контекст.
4. С § 18 относно чл. 48з, ал. 4 се въвежда изискването летищният оператор да определя минимални стандарти за качеството на наземното обслужване. Предвижда се лицата, извършващи наземно обслужване на съответното летище, задължително да подписват споразумение с летищния оператор относно тези стандарти, като същите стават неразделна част от ръководството за извършване на дейността им. С въвеждането на това изискване се цели уеднаквяване на нивото на обслужване, повишаване на качеството и прозрачността на предоставяните услуги, както и ясно разпределение на отговорностите между участниците в процеса. По този начин се създават предпоставки за по-ефективен контрол и превенция на некачествено или рисково обслужване, което е от съществено значение за сигурността и нормалното функциониране на летищните дейности.
5. Съгласно действащата редакция на чл. 48и, ал. 2 от ЗГВ летищните оператори и операторите по наземно обслужване предоставят необходимите данни в ГД ГВА в 20-дневен срок след края на календарната година. Този срок обаче е в несъответствие с действащото счетоводно и данъчно законодателство. С измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в чл. 92, ал. 2 в сила от 01.01.2021 г., срокът за подаване на годишната данъчна декларация и годишния отчет за дейността е определен за периода от 1 март до 30 юни на следващата година. В допълнение, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), предприятията следва да обявят годишния си финансов отчет в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в срок до 30 септември на следващата година. В съответствие с горното, в чл. 53 от Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване на експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата (в сила от 01.01.2022 г.), е предвидено, че съответните данни се предоставят в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ до 15 октомври на текущата година за предходната година. С промяната по § 19 относно чл. 48и, ал. 2, съгласно която необходимите данни ще се представят в срок до 15 октомври на текущата година - за предходната календарна година, се цели хармонизация на срока в ЗГВ със сроковете за изготвяне и обявяване на финансовите отчети по реда на ЗСч и ЗКПО.
6. С предлаганото изменение в чл. 50, ал. 3 (§ 20) се определя Министерството на външните работи като компетентен орган при разрешаването на полети за превоз на продукти, свързани с отбраната, както и на изделия и технологии с двойна употреба, като се създаде законова основа за съществуващата практика относно превоза на посочените продукти. Съгласно Устройствения правилник на Министерството на външните работи, то осигурява предоставяне и получаване на дипломатически разрешения, необходими за осъществяване на полети от български и чуждестранни въздухоплавателни средства, свързани с транспортирането на войски, оръжие, военно имущество, опасни товари, превозване на правителствени делегации и официални представители на международни организации, провеждането на операции, мисии и учения в съответствие със заявените външнополитически и национални приоритети на Република България. Също така съгласно Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ) министерството има конкретни функции в качеството си на член на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет и на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и индустрията. Министерството на външните работи участва в процесите по разрешаване и контрол на дейности с продукти, свързани с отбраната, както и на изделия и технологии с двойна употреба с цел защита на националната сигурност, защита на външнополитическите и икономическите интереси на Република България, укрепване на международния мир и сигурност и изпълнение на международните задължения и ангажименти на страната. Министерството на външните работи изпълнява и ролята на основен получател на запитвания и информация, постъпващи от Съвета за сигурност на ООН и от институциите на Европейския съюз, свързани с международни санкционни режими и ограничителни мерки в областта на търговията с продукти, свързани с отбраната, както и на изделия и технологии с двойна употреба. Изложеното, както и съществуващите компетентности на Министерството на външните работи в областта на експортния контрол, не само по отношение на спазването на действащите ограничения и забрани, но и във връзка със задълженията на Република България като член на международни организации, обосновават необходимостта да бъде ангажирано в процеса на разрешаване на полети с товари, съдържащи продукти, свързани с отбраната, и изделия с възможна двойна употреба. Исканията и съответните разрешения за такива полети следва да се съобщават по официален дипломатически път, като по този начин се предотвратява създаването на негативни международни прецеденти при издаването на разрешения за граждански полети на въздухоплавателни средства, превозващи товари, попадащи под режима на ЗЕКПСОИТДУ.
7. С предложеното изменение на чл. 135 (§ 22) се създава самостоятелна уредба на исковете за обезщетение на пътници при нарушения на Регламент (ЕО) № 261/2004. Необходимостта от предложената промяна произтича от установената съдебна практика, както на Съда на Европейския съюз (дело C-139/11, Cuadrench Moré), така и на българските съдилища (Решение № 3959 от 28.02.2026 г. по гр. д. № 498 / 2025 г. на Софийски районен съд; Решение № 1823 от 31.01.2026 г. по гр. д. № 23377 / 2024 г. на Софийски районен съд; Решение № 1520 от 27.01.2026 г. по гр. д. № 21060 / 2025 г. на Софийски районен съд), съгласно която обезщетенията по регламента представляват самостоятелен правен режим, който не попада в приложното поле на Конвенцията от Монреал и за който регламентът не предвижда изричен давностен срок. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз давностните срокове за тези искове се определят от националното право на държавите членки. В резултат на това срокът се определя по българското право, като в Република България последователно се прилага тригодишният срок по Закона за задълженията и договорите. С изричното предвиждане на тригодишен срок в закона се цели постигане на правна сигурност и предвидимост, като се преодолее съществуващата необходимост от тълкуване и се ограничат възраженията за прилагане на едногодишния срок по досегашния чл. 135, които в съдебната практика се отхвърлят като неоснователни. С предложеното изменение на чл. 137, ал. 1 (§ 22) се прецизира обхватът на правилото за спиране на давностния срок, като същото се обвързва изрично с исковете по чл. 135.
Законопроектът не подлежи на нотифициране съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, тъй като не урежда обществени отношения, попадащи в нейния обхват.
Предложеният проект на акт оказва въздействие върху държавния бюджет по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, с оглед на което е изготвена и приложена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.1 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „а“ от правилника.
Предложеният проект на закон оказва въздействие върху държавния бюджет, като същото е пряко свързано с измененията в административнонаказателните разпоредби на закона. В тази връзка, с предвидените изменения в чл. 143, 143а, 143б, 144, 145, 146, 147 и 147б (§ 26-33) се извършва както превалутиране на съществуващите размери на глобите и имуществените санкции във връзка с въвеждането на еврото като официална парична единица в Република България, така и тяхното съществено актуализиране чрез увеличаване на долните и горните граници. Това предполага потенциално увеличение на приходите в държавния бюджет от наложени административни наказания.
Следва да се подчертае, че основната цел на предвидените изменения не е генериране на допълнителни бюджетни приходи, а осигуряване на по-висока ефективност, пропорционалност и възпиращо действие на административнонаказателната уредба, с оглед нарастващата обществена значимост на регулираните обществени отношения и необходимостта от гарантиране на високо ниво на безопасност и сигурност в гражданското въздухоплаване. В този смисъл евентуалното увеличение на приходите следва да се разглежда като вторичен ефект от засиленото правоприлагане.
Останалите предложения в законопроекта, включително тези, свързани с привеждане на националната правна рамка в съответствие с правото на Европейския съюз, въвеждане на декларативни режими, прецизиране на функциите на компетентните органи, както и измененията в частта относно административните услуги и такси, не водят до необходимост от допълнително финансиране от държавния бюджет. Тяхното изпълнение ще се осъществява в рамките на утвърдените бюджети на съответните администрации, без да се създава допълнителна финансова тежест за държавата.
В заключение, предлаганият законопроект не поражда необходимост от осигуряване на допълнителни бюджетни средства, като финансовото му отражение се изразява основно в потенциално увеличение на приходите по линия на административнонаказателната дейност.
Предложените изменения и допълнения в закона ще имат следното финансово въздействие в стойностно изражение по години, както следва:
• 2026 г.
o Приходи – увеличение в размер на 317 650 евро
• Неданъчни приходи – увеличение в размер на 317 650 евро
• 2027 г.
o Приходи – увеличение в размер на 381 180 евро
• Неданъчни приходи – увеличение в размер на 381 180 евро
• 2028 г.
o Приходи – увеличение в размер на 444 710 евро
• Неданъчни приходи – увеличение в размер на 444 710 евро
• 2029 г.
o Приходи – увеличение в размер на 444 710 евро
• Неданъчни приходи – увеличение в размер на 444 710 евро
Законопроектът цели осигуряване на мерки на национално ниво за изпълнение на норми на регламенти на Европейския съюз, като към него за информация се прилага таблица, съдържаща текстовете на съответните регламенти и кореспондиращите текстове от проекта на закона. Проектът е съгласуван в Работна група № 9 „Транспортна политика“ към Съвета по европейски въпроси, като е изразено положително становище по него.
Проектът на закон, заедно с мотивите към него, е публикуван на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет, съгласно изискванията на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове. По проекта е изготвена цялостна предварителна оценка на въздействието. Резултатите от проведените обществени обсъждания и становищата, постъпили в хода на съгласуването на проекта, са отразени в приложената към този доклад справка.
Лицe за контакт:
Мануела Мануилова – Началник отдел „Правни дейности“, в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“,
тел. 2 937 1078,
e-mail: mmanuilova@caa.bg