Обемът на данните в световен мащаб нараства много бързо. Докато изчисленията в облак (облачни изчисления) се случват предимно в големите центрове за данни днес, до 2025 г. тази тенденция ще се обърне: 80% от всички данни се очаква да се обработват в интелигентни устройства, по-близо до потребителя, известни като периферни изчисления.
Наличието както на периферните, така и на изчисленията в облак, е от съществено значение в изчислителната среда, за да се гарантира, че данните се обработват по най-ефективния начин. Енергийно ефективните и надеждни периферни и облачни инфраструктури ще бъдат от основно значение за устойчивото използване на технологиите за периферни и облачни изчисления.
Облачните изчисления са ключова цел за повишаване на суверенитета на данните в Европа, както е посочено в Европейската стратегия за данни, Цифровата стратегия, Индустриалната стратегия и плана за възстановяване на ЕС.
Европейската комисия даде старта на Европейски алианс за индустриални данни, периферни изчисления и облачни технологии, който ще включва разработването на няколко работни потока, свързани с ключови цели на политиката на ЕС:
- Съвместни инвестиции в трансгранични облачни инфраструктури и услуги за изграждане на облачни доставки от следващо поколение, включително за създаване на общи европейски пространства за данни;
- Наръчник на ЕС за облачни услуги, който ще осигури единна европейска рамка от правила, прозрачност относно тяхното съответствие и най-добри практики за използване на облака в Европа;
- Европейски пазар за облачни услуги, където потребителите ще имат единен портал за облачни услуги, отговарящ на ключовите стандарти и правила на ЕС;
- Страните от ЕС подписаха съвместна декларация (Декларация за създаване на Европейски облак от следващо поколение), в която изразиха желанието си да си сътрудничат за създаването на европейски облак.
Други инициативи, свързани с облачните изчисления, са:
- Регламентът за свободното движение на нелични данни, който заедно с Общия регламент за защита на данните повишава правната сигурност на потребителите, като гарантира свободното движение на всички данни в ЕС.
- Пренос на данни: Регламентът за свободното движение на нелични данни също така изгражда доверие чрез улесняване на саморегулираща се работа по оптимизиране на облака и сигурността в облака. Дейностите по саморегулиране се разглеждаха от Групите на заинтересовани страни в облака. Това доведе до финализиране на „Кодексите за поведение“ за пренос на данни SWIPO и препоръките на CSPCERT за кандидат-европейска схема за сертифициране на сигурността в облака.
- Киберсигурност: по искане на Комисията, Европейската агенция за киберсигурност ENISA работи по Единна европейска сертификационна схема за киберсигурност на облачните услуги. Схемата ще осигури по-голяма увереност на бизнеса, публичната администрация и гражданите, че техните данни са защитени, където и да се съхраняват или обработват.
- Защита на данните в облака: Комисията улесни платформата за индустрията за разработване на Кодекси за поведение за защита на данните в облака.
- Стандартизирани споразумения за ниво на облачни услуги (SLA), които гарантират качеството на облачните услуги на европейския пазар.
- Използване на облакa от финансовия сектор: доставчиците на финансови услуги все повече използват облачни услуги, за да останат конкурентоспособни. Трябва да има ясни изисквания за споразумения за аутсорсинг между финансови субекти и доставчици на облачни услуги.
- Европейско картографиране на потоците от данни, което ще позволи да се оцени стойността на потоците от данни за европейската цифрова икономика.
Успоредно с това облачните и периферните изчисления ще бъдат сред онези цифрови технологии, които ще допринесат за постигането на целите за устойчивост на Европейската зелена сделка в области като земеделие, мобилност и производство.
Европейският съюз подкрепя развитието на облачните изчисления в Европа с дейности за научни изследвания и иновации по програмата „Хоризонт 2020“.
Проектите, финансирани от ЕС, ще работят върху нови решения за федерирани облачни инфраструктури. Новите облачни услуги ще трябва да отговарят са с висок стандарт по отношение на защита на данните, производителност, устойчивост и енергийна ефективност. Услугите и инфраструктурите ще трябва да отговарят на бъдещите нужди от цифровизация на индустрията и публичния сектор. Справянето с тези предизвикателства също ще бъде част от и ще допринесе за технологичните амбиции за Интернет от следващо поколение (NGI).
Освен това ЕС възнамерява да инвестира 2 милиарда евро чрез Европейската стратегия за данни в европейски проект с голямо въздействие, който ще обедини енергийно ефективни и надеждни облачни инфраструктури и свързани услуги. Облачните технологии, които са разработени в рамките на проучвания, финансирани от Хоризонт 2020, и от участници на пазара, ще бъдат внедрени чрез Механизма за свързване на Европа 2 и Програма „Цифрова Европа“ .