Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения

Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане и е на разположение в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Мотиви:

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава членка на Европейския съюз за въвеждане на мерки за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2015/2120 за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза, въведени с изменението му чрез Регламент (ЕС) 2018/1971 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Агенция за подкрепа на ОЕРЕС (Службата на ОЕРЕС), за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120 и за отмяна на Регламент (ЕО) 1211/2009.

Данните за вътрешния пазар на електронните съобщения в рамките на ЕС, събрани от ОЕРЕС и ЕК през 2017 и 2018 г. показват, че съществуват значителни разлики между цените за национални фиксирани и мобилни гласови съобщения и текстови съобщения и тези, които се прилагат за същите услуги, извършвани към държави членки на ЕС. Доставчиците на обществено достъпни междуличностни съобщителни услуги с номера често налагат потребителски цени в рамките на ЕС, които значително надвишават цените на националните тарифи. Средната стандартна цена в ЕС на фиксирано или мобилно повикване в рамките на Съюза е три пъти по-висока от стандартната цена за национално повикване. Стандартната цена за текстово съобщение в рамките на ЕС е над два пъти по-висока от националната цена. Тези прекомерно високи цени засягат предимно потребители, които използват такива услуги сравнително рядко в рамките на ЕС или имат нисък обем на потребление, което на практика включва по-голямата част от потребителите.

В тази връзка установяването на пределни стойности на цените на дребно за мобилни и фиксирани гласови и текстови съобщителни услуги в рамките на ЕС ще гарантира съгласуваното прилагане на политиката за защита на потребителите от прекомерно високи цени, които доставчиците на обществено достъпни междуличностни съобщителни услуги с номера могат да им налагат. Нещо повече, високите цени на съобщителните услуги в рамките на ЕС могат да са пречка за функционирането на вътрешния пазар, тъй като препятстват търсенето и закупуването на стоки и услуги от доставчик, разположен в друга държава членка.

В отговор на тези проблеми, бяха предприети действия на европейско ниво, съгласно които от 15 май 2019 г. влизат в сила нови правила, ограничаващи цените, които доставчиците на обществено достъпни междуличностни съобщителни услуги с номера могат да налагат на потребителите за мобилни и фиксирани гласови и текстови съобщителни услуги в рамките на ЕС.

Доколкото тези правила са изцяло нови, то в националното законодателство няма предвидени санкции за тяхното нарушаване. В тази връзка с проекта на ЗИД на ЗЕС се цели своевременно да се въведе в националното законодателство система от ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

Следва да се отбележи, че въвеждането на тази нова ценова регулация на ниво ЕС обхваща периода от 15 май 2019 г. до 14 май 2024 г.

С § 1 от проекта се предвижда еднакво ниво на защита на аналогични обществени отношения, свързани с обезпечаването на информация от значение за националния регулаторен орган за упражняване на регулаторните правомощия по отношение на цените на дребно на регулирани съобщения в рамките на Съюза. За целта е следван вече приетият от законодателя подход при определяне на размера на санкциите при непредоставяне на информация по чл. 5, ал. 2 от Регламент (ЕС) 2120/2015.

С § 2, т. 1 от проекта е предвидена санкционна разпоредба за нарушение на чл. 5а, пар. 1 и пар. 3 от Регламента (санкция от 20 000 до 400 000 лв.). Изискването на чл. 5а, параграф 1 е доставчиците да не прилагат цени на дребно (без ДДС) за потребители на регулирани съобщения в рамките на ЕС надвишаващи 0,19 евро цента на минута за повиквания и 0,06 евро цента за текстови съобщения. Нормата на чл. 5а, параграф 3 се прилага в случаите, в които доставчикът не активира в определените срокове тарифата на дребно за регулирани съобщения в рамките на Съюза. Противоправното поведение се изразява чрез бездействие и може да засегне значителен брой потребители на доставчика, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. В този смисъл, и определените в проекта размери на санкциите (минимален и максимален) са съобразени с неблагоприятните последици, които могат да настъпят за всеки краен потребител на доставчика.

С § 2, т. 1 от проекта е предвидена санкционна разпоредба за нарушение на чл. 5а, пар. 2 от Регламента (санкция от 500 до 5 000 лв.). По този начин се обезпечава изпълнението на задължението за предоставяне на преддоговорна информация на крайните потребители. Предложените размери на санкциите са аналогични на тези, определени от законодателя в чл. 334г, ал. 2 от ЗЕС, тъй като цитираната разпоредба също се прилага за нарушения на задължения за прозрачност по отношение на крайните потребители.

С § 2, т. 1 от проекта е предвидена санкционна разпоредба за нарушение на чл. 5а, пар. 4 от Регламента (санкция от 5 000 до 50 000 лв.). С разпоредбата се възпрепятства възможността на доставчиците да заобикалят задължението си за активиране на регулирана тарифа по чл. 5а от Регламента в рамките на един работен ден, без това да води до определени негативни последици за тях. Предложените минимални и максимални размери са съобразени с обстоятелството, че евентуалното нарушение може да засегне правната сфера на конкретен потребител, а не и на голяма група потребители или на всички потребители на доставчика.

Минималните размери на предвидените с проекта санкции са съобразени с факта, че адресати на задълженията по чл. 5а от Регламент (ЕС) 2120/2015 са не само действащите големи оператори в България, но и такива със значително по-малък обем приходи и пазарен дял. Предвидените максимални размери са съобразени с възможността на големите предприятия да заплатят санкциите и с ефекта, който биха имали тези санкции върху печалбите им, като този ефект следва да мотивира предприятията да спазват предвидените изисквания. По този начин са изпълнени изискванията на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2120/2015 - предвидените санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

При определянето размера на санкциите за нарушения на чл. 5а от Регламент (ЕС) 2120/2015 са отразени фактори, като степента на обществена опасност на този вид нарушения и потенциалният им ефект върху пазара на електронни съобщителни услуги и върху потребителите, пазарният дял и годишните обороти на доставчиците, факта че с неспазването на изискванията на регламента биха били засегнати общоевропейски ценности, включително правата на потребителите и конкуренцията.

Считаме, че определените минимуми и максимуми на размерите на имуществените санкции дават достатъчни гаранции за спазване на принципа на пропорционалност и възможност при индивидуализацията на наказанието да се определи размер, съответстващ на обществената опасност на конкретното нарушение. Съобразена е обществената опасност на отделните нарушения като вид посегателства и, в тази връзка, са предвидени относително определени санкции. По този начин е създадена възможност при индивидуализация на наказанието да се съобразят индивидуалните особености на конкретния случай (брой засегнати субекти и правоотношения, брой нарушения, извършени от същия нарушител, системност на извършването на нарушения, настъпили вредни последици, продължителност на нарушенията, въздействие във времето върху пазара на електронни съобщителни услуги, извършването на нарушения, които могат да засегнат множество потребители на електронни съобщителни услуги и други). С определените минимуми и максимуми се гарантира, че всяко административно наказание ще постанови такава мярка на държавна принуда, която съответства в най-голяма степен на обществената опасност на нарушението и на динамиката на извършването му.

Разликите между минималния и максималния размер на предвидените имуществени санкции са оправдани и от гледна точка на принципа за индивидуализация на административното наказание, който е основно ръководно правило при реализирането на административнонаказателната отговорност. Съобразно посочения принцип, административното наказание се определя в границите, предвидени в закона, но при съобразяването му с всички особености на конкретното нарушение. Последното е нормативно закрепено и в самия ЗЕС. Съгласно чл. 5 от ЗЕС, при прилагане на закона националният регулаторен орган следва принципа на равнопоставеност. Тези разпоредби въвеждат равнопоставеността като основно ръководно начало при осъществяването на електронни съобщения, но с изричното уточнение, че изискването за равнопоставеност се прилага при наличие на сходни обстоятелства. В този смисъл, неравнопоставено третиране на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, ще е налице както в случай на третирането им по различен начин при сходни обстоятелства, така и при третирането им по сходен начин при различни обстоятелства. В разглеждания случай не трябва да се поставя знак за равенство между всички предприятия, без да се отчитат приходите на последните и позицията им на пазара на електронни съобщителни услуги.

Размерите на имуществените санкции са съобразени и с двете основни цели на административнонаказателната отговорност - индивидуалната превенция (превъзпитателно, предупредително и репресивно (увреждащо) въздействие върху предприятието-нарушител) и генералната превенция (предупредителното въздействие спрямо останалите предприятия). Така предвидените имуществени санкции позволяват по пътя на принудата да бъде възстановено нарушеното от неправомерното деяние равновесие и заедно с това да бъдат защитени от бъдещи подобни нарушения крайните потребители. Общественият интерес в разглежданите случаи пряко зависи от важността на защитаваните обществени отношения и мащаба на кръга от лица, които биха били засегнати. Факт е, че електронните съобщителни услуги представляват неотменна част от ежедневието на преобладаващата част от българските граждани, поради което ефективната защита на правата и интересите на крайните потребители несъмнено оправдава предложените размери на имуществените санкции.

Лица за контакти:

Женета Йорданова Рогова - Началник отдел в дирекция "Правна",
email: jrogova@mtitc.government.bg;

Лъчезар Стоянов Василев  - и.д. началник отдел в дирекция "Събщения",
email: lvasilev@mtitc.government.bg